За физиологическите изменения, докато слушате музика

July 31, 2007

По-просто казано:

{democracy:7}

За пръв път се сблъсках с това явление с Metallica’86 през 1994-5 година и песните Master of Puppets и Orion. От тогава неизбежно всяка година откривам 2-3 нови песни, които ми действат като изгърбен климатик. Интересно ми е, дали сме или не сме сами в това преживяване 🙂

При интерес ще дам още примери.

Публикувано в: Гърнето с боба 12 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

12 коментара на “За физиологическите изменения, докато слушате музика”

  1. Майк Рам on July 31st, 2007 19:28

    Разбира се, че настръхвам (но не на Металика – надявам се, че това не те обижда). Реакцията, обаче, може и да не е само физиологическа, а и чисто емоционална. Аз понякога куфея, пея или пък плача. Зависи от музиката, но в много случаи ми въздейства силно.

  2. Никола Наус on July 31st, 2007 19:29

    настръхвам не само когато музиката е хубава, а и когато е хубава + свързана със спомени назад. простичко, ама факт 🙂

  3. Георги on July 31st, 2007 19:45

    А на онази с камбаните (в момента името ми избяга от акъла) направо ми настръхва козината на гърба…

  4. Владо Георгиев on July 31st, 2007 21:17

    И аз “Да”, но определено не на Металика. Но всички ние имаме различни музикални вкусове :-).

  5. Евгени on July 31st, 2007 21:23

    Имам спомени с бивша приятелка. Фона беше песен на HIM… пф разчувствах се 🙂

  6. Миглен on July 31st, 2007 23:59

    Определено има песни, които могат да ми променят настроението почти мигновенно.
    100 Каба гайди или песента на Емил Димитров за Българската роза ме карат да настръхвам буквално. Песни като Nickelback – Far Away, Mettalica – Nothing else matters и Bryan Adams – Please Forgive me могат да ме накарат да се разчувствам адски много, като първата спомената ме е разплаквала доста сериозно. Определено и аз откривам този факт, че има песни, които ми влиаят адски много на емоционалното състояние.

  7. dzver on August 1st, 2007 00:02

    Smells like teen spirit
    Killing in the name of

  8. Миглен on August 1st, 2007 01:09

    Хах.. имаш добро обоняние 🙂

  9. Димитър on August 1st, 2007 06:53

    За първи път така ми подейства Into the Blue на The Mission. Също и One на U2 и If Only Tonight We Could Sleep на The Cure.

  10. xirho on August 1st, 2007 09:36

    мен ми е по-интересно на какво се дължи

  11. Димитър Димитров on August 2nd, 2007 00:28

    За добро или лошо е мога да настъхна на някоя жица на Металика.
    По принцип ги използвам за избиване на агресия, особено The Four Horsemen. Вчера си свалих от замундата някакви техни концерти от тази година. Парчетата са само стари, качесвото на звука е добро и концертите са доста добри.
    Най-емоционалтата ми песен е Tears Of The Dragon от концерта в Сао Пауло на Брус Дикинсон.
    Също съм фен на U2 на песните With Or Without You където изкарват някакво момиче на концерта и тоя пее специално за нея, както и Sunday Bloody Sunday, забравих от кой концерт, там дето вокала вдига едно знаме към края на песента.

  12. vango on August 5th, 2007 01:17

    Sluchva se i dokato gledam nqkoi genialni animeta…Stranna rabota

Оставете отговор