От Мальовица до Ботев
Тая седмица планът беше да ходим на близките до Мальовица и езерата наоколо.
За съжалене обаче нещата не се получиха точно така. Някакъв кретен от общината беше позволил в София да се проведе европейско по колоездене, като за целта щяха да държат затворени булевардите след 10 часа. Така бяха обявили официално. И ние тръгнахме в 9. За да видим, че всичко вече е затворено. 1 час и 10 минути сме напускали София и съм псувал Бойко и малоумните общинари.
По обяд бяхме на Мальовица, а към 2 следобед – на хижата. В нито 1 от хотелите и самата хижа нямаше свободни места за нощувка.

По принцип много обичам Мальовица, но тоя път някаква 40 килограмова патка със сутиен с подплънки ни изгони от хижата като мръсни котета. 1 от групата основателно каза “като се държат така с нас, що не отидем в Стара Планина?”, при което аз обясних, че в 6 сме на х. Плевен.
Е, не беше 6, в 9 бяхме на хижата.
х. Плевен вече е в 2 екземпляра – има стара и нова. Старата хижа е позанемарена малко, но все таки – хубава хижа, 10 лева нощувка. Новата не я видяхме, но условията били по-добри. Имаше места и без да сме правили резервация.
Сутринта тръгнахме към вр. Ботев. Тръгнахме в 9, като температурата вече беше над 30 градуса. Пихме вода като жаби, потихме се, мъчихме се и така – до първия боровинак. Там се разплухме. Изкачването до заслон Ботев ни отне над 4 часа, вместо 2.5, както си му е реда.
2 думи да кажа за заслона – има нов хижар. Идеалист – турист го е реставрирал със собствени средства, помагат му няколко приятели, роднини и туристи. Който е ходил преди там знае условията какви бяха. Сега има ~20 легла на нар, течаща вода, малка баня с бойлер, парно, столова, готвено (супи, но хубави). Всичко е свежо и хубаво.
Сериозно се замислете, дали да не наминете от там. Нощувката на нар може да не е идеално приятна, но чаршафите са чисти и хижарите – гостоприемни. 1 от помагащите там е мой отдавнашен колега – програмист. Правя ви тази промоция по 2 причини:
- ще усетите истинската планина, не на хотелски принцип
- ще помогнете на тези хора, които са вложили много пари, главно от кредит, за да спасят заслона. Между другото, направили са го, защото заслонът ги е спасил в някакво ледено време през лятото. Този заслон и мен ми е спасявал кожата в една гръмотевична буря. Отбийте се сега, за да има къде да се отбиете после при нужда.



Котето на заслона е бебе и то гушливо.


Тази гледка от близо носи болка – от умора и жега.

Паметник на безсмисления труд. 1994 година, някой е копал мно-ого важен необитаем военен обект.
Това ми е второ качване на Ботев от може би 5 опита. Много тежък връх. Жалко, че Мальовица ни посрещна така, там е блага работа – мързел, езерца, разходки. Но и Ботев е очарователен – огромен връх, красив и труден. Негостоприемен връх, но с гостоприемен заслон и хижи.
Публикувано в: 100-те обекта 6 коментара
RSS 2.0
Ако постът ви харесва, абонирайте се и оставете коментар :-)
Коментари
6 коментара на “От Мальовица до Ботев”
Оставете отговор

Ще ти кажа колко е труден другата седмица.
Ще ходя на х.Плевен за две нощувки и ще качваме в.Ботев първия ден.
Миналото лято го качихме с приятели. Ядох сигурно най-сладката боб чорба именно в заслона след прехода от х. Васил Левски към вр. Ботев. Браво на тези хора, чийто живот минава в осигуряване на туристите. Жалко само за предният стопанин на заслона, който загина трагично зимата
Дзверо, гледай в нюз-а кво пише за колеги баир будали
http://news.ibox.bg/news/id_1337648576
Като човек, сътворил подобна тъпотия, мога да кажа само е*си тъпотията
P
Беше ми много приятно, че прочетох нещо просто и истинско за ходенето в планината, снимките са малко, исках повече…днес е мъгливо, дъждовно само за спомени и …искане за пак нанякъде.
браво страхотни снимки аз все не намирам време да ида до Ботев