Вихрен

July 23, 2006

Този уикенд най-сетне се размърдахме. Вихрен се оказа доста сериозна хапка за малката ни групичка от 4 човека, особено за мен 🙂

Пътят до Банско е към 170-180км на отиване и около 160 на връщане, понеже новостроящата се магистрала е отворена само в обратната посока. Ренцето напоследък все дефекти дава и се тормозих доста, дали ще изкрета, но ни качи до хижа Вихрен 2 пъти почти без да се разпадне. Не загуби нито капка вода, за което утре ще влиза в сервиз, но за тази сметка се разхлопа и останах с впечатление, че от него по пътя изпадаха части.

Банско … е една много дебела тема. Според мен селото или ще стане световен ски курорт, или ще стане град на призраците. Невероятно строителство и нулева инфраструктура. Ужасно грозно е. Може би за това се оказа, че не съм го снимал нито 1 път и дори не се сетихме да си подпечатаме книжките там. По пътя за Бъндерица минахме през ерозиралата писта Томба. Тъжна гледка също. Водата е изровила трапове по 2 метра. Самото пътче нагоре е пълна драма, 100 пъти по-скапано от шосето за ЦПШ Мальовица, ако изобщо може да се нарече шосе. Не препоръчвам на малки коли да ходят до там 🙂

На Бъндерица ни изненадаха неприятно – оказа се, че хижата е в ремонт и места няма. Никога не ми се е случвало да ходя там и да няма места! Отказаха ни дори настаняване на дюшеци в столовата. Същото се повтори и в хижа Вихрен. Всяко зло за добро – спестихме си примитивните условия и спахме в хотел с 3* “Шилигарника”, който е на 10-тина минути с кола надолу по пътя. Хотелиера на това заведение, повече с външния вид на хижа, ни направи пържени картофки вечерта, които бяха от истински картофи и много готини. Ометохме 4 порции. Направи ни и хубава закуска. Удоволствието струва 15 лева на легло, но има някаква мистификация със стаите – наложи се да спим в стая с 3 легла 4 души. Аз съм много доволен anyway и смятам при повторно ходене пак да спя там. В стаята ни имаше баня и тоалетна. За сравнение, спането на Бъндерица по последни данни е нещо от сорта на 12-15 лева, а условията са хижа и това си е мизерия.


(хотел Шилигарника)


(хижа Бъндерица, с чалгата, ремонта, скъпотията и липсата на места, тази година получава оценка 0 от мен. Миналата година с повръщаното по одеалата пак беше по-добре)


(това е старата хижа. Познахте ли я?)

На следващия ден покорихме върха с изплезени езици.


(хората в ляво не са от групата ни)

Изпъплихме до горе по класическия маршрут и слязохме през казаните и по пътеката до х.Вихрен. Аз лично дадох фира някъде на 4-тия час и едва слязах на батерии, не искам да описвам с какви кански мъки докарах групата до София на нощно каране, по път в ремонт, без ни една линия по шосето и изненадващи завои и отклонявания. Общо взето това печатче ми излезе през носа.

Видяхме еделвайси в планината. Случи ми се за пръв път и ме беше страх даже да го докосна това цветенце:

Ако решите да ходите на горе, направете си предварителна резервация. Ако решите да ходите с кола до хижите, паркирайте на паркинга на Бъндерица. Автобусите до Банско са доста редовни, до х. Вихрен има маршрутка на цена 4 лева.

ps. Оказа се, че колата се е прибрала без заден амортисьор 🙁

Публикувано в: 100-те обекта 8 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

8 коментара на “Вихрен”

  1. Таня on July 24th, 2006 09:28

    Браво на вас 🙂 И на мен ми се иска да се опитам да кача Вихрен това лято, пък да видим.

  2. sorcerer on August 2nd, 2006 15:33

    Поздравления. Ние нямахме късмет тези дни. След преход от Безбог до Тевно езеро първия ден и от Тевно езеро до хижа Вихрен втория ден ни валя брутална градушка час и половина с диаметър 1-2см и ако не бяха едни чехи с палатки можеше да ни намерят под формата на ледени кубчета… 🙁 Та идеята ми е, че заради скапаното време не качихме Вихрен. Аз съм го качвал, но като малък преди 6-7 години и ми се искаше пак да се кача на върха на света 🙂 Скоро. Засега оставам само с печатчето на базата на предишното ми качване. А иначе усещането от запалена печка на дърва и миризмата на пържещи се мекици на заслон Тевно езеро в 6:00, докато спиш на пода на столовата е несравнимо 🙂 Почувствах се като при баба ми 🙂 А тая градушка беше най-големия адреналин за тази година. Абе Пирин е велик.

  3. dzver on August 2nd, 2006 15:50

    За разлика от Мусала, на Вихрен печатът е в хижата и съвсем не е нужно да го качваш, за да се подпечаташ 🙂 Мен досега върхът ме е допускал 3 пъти до себе си и едва 2 пъти – не и то поради други причини – промяна в плановете, а не лошо време.

    Най-много неуспешни опити за качване имам на вр. Каменица – 2 от 2 неуспешни поради лошо време. На второ място поставям вр. Ботев – 1 от да речем 3 опита. В 2 от 3-те опита времето беше такова, че и през малкия мозък не ни мина да се опитваме да достигнем върха, макар да сме били близо (на Жълтец в единия и на заслона – в другия).

  4. valya on September 25th, 2007 02:32

    Всяко изкачване на Вихрен е НЕЗАБРАВИМО и с нови усещания! Ако имам възможност бих продължила да го “покорявам”;)) всяка година!
    Завидях съвсем безкористно на туристите, които срещнах да слизат от върха. Подпирайки се на щеки! посред лято – те бяха на видима възраст около седемдесет! За възхищение си е!

  5. karin on April 1st, 2008 16:55

    искам и аз

  6. dzver on April 1st, 2008 17:39

    еми какво чакаш?

  7. soncho on May 28th, 2008 14:01

    Мога ли да помоля автора за координатите на хотел”Шилигарника”-телефон или мейл?
    Благодаря предварително.

  8. dzver on May 28th, 2008 14:30

    нямам ги отдавна, съжалявам.

Оставете отговор