Христо Ботев – цензуриран. Дела и документи.

January 31, 2006

По-новичката книга е издание от 1987 година, по-старата – от 1958-а. Различават се по включените произведения, но и по нещо по-съществено. В по-новата големи пасажи са съкратени и заменени с черти, многоточия и други подобни. Включително съм намирал 2 реда заменени с точно 2 реда многоточия (днес точно в минутите прекарани с тези книги не се сетих за това, за да го снимам).

Ето и един пасаж, който е отрязан и говори сам за себе си. Той е с размер 1.5 страници, от тази повест са отрязани общо около 5.

Възмутително е, че постепенно цензурата се е пренесла като официален вариант на места и хората дори не подозират това. Ето за пример текста, публикуван в slovoto:

http://www.slovo.bg/old/botev/turkjure.htm

Повестта е грубо около 10-15 страници. Подчертавките и многоточията, оставени от цензурата, тук липсват. За щастие открих и оригиналния вариант – http://www.liternet.bg/publish5/hbotev/proza/primeri.htm. Има го на точно 1 място – в liternet.bg и само там (всъщност не съм сравнявал дали съответства точно, но вероятно да).

Научих, че подобна цензура е била прилагана успешно и спрямо Вазов. Неговите “Песни за Македония” не са били включени в събраните му съчинения. Сега са достъпни в интернет.

Публикувано в: Литература 2 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

2 коментара на “Христо Ботев – цензуриран. Дела и документи.”

  1. Гергана on September 28th, 2007 11:02

    Всъщност въобще не се изненадвам… Защо дори да си правим труда да забелязваме? Естествено е, че в години на “преход” разни издатели, критици, автори на учебници по литература се опитват да пренапишат литературната и културна история… Така например дванадесетокласниците не знаят кое точно издание на “Тютюн” да прочетат, защото в “епохата на преоценките” се появява новото старо издание на книгата (1992 година, ако не се лъжа), в което не са включени около 250 страници от т.н. “партизанска епопея” – с NB! на гърба: публикува се по първото издание на книгата… Ами съвсем нормално, нали разбрахме, че партизаните са били всъщност “обикновени шумкари”. Преди 1989 Ботев беше комунист-утопист, чиято светла мечта за бъдещето на България се е изпълнила не в деня на Освобождението, а на 09.09.1944 г. Сега е патриот, НАЦИОНАЛИСТ (така де – преди това нали се е пеело Интернационала)… Чудно какъв ли ще е след още 50 години. Вапцаров, Смирненски, Гео Милев пък са с “промити от болшевишката пропаганда мозъци”. А що се отнася до стихосбирката на дядо Вазов и спорния въпрос за българщината в Македония, аз се изумявам как изобщо Димитър Талев е успял да публикува тетралогията си “Железният светилник”… Абе, примери много

  2. dzver on September 28th, 2007 12:00

    Тютюн и Железният светилник са били епохални, исторически книги, защото представят истински човешки образи и проблеми в период, в който на писателите се плащат, за да пишат комунистически бози. И те са писали комунистически бози.

Оставете отговор