Последният герой и разни Джонита

January 29, 2006

(spoilers)

Възползвах се от болничния и прочетох тази книга. Представителят на Вузев на щанда на Панаира на книгата горещо ми я препоръча. Моето мнение е, че разказът е аристократичен. Ако сапунените опери бяха разказ от 20 страници, биха могли да се конкурират с “Последният герой”.

Главните ГЕРОИ са всичките много известни – Архиканцлер, Патриций, наследник на Крал, Император на Ахатовата империя, няколко богове. Дори Ринсуинд е повишен в ПРОФЕСОР по ужасяваща и шокираща география. Куфарът му не участва. Книгата е пълна с картинки и едрогабаритен текст. Всичко в нея е мащабно, но нищо не носи радост. В моята лична класация я нареждам някъде между Мърдащи картинки и Джонитата.

Джонитата и Ерик са получили нов тираж, можете да ги намерите в по-хубавите книжарници.

Публикувано в: Литература 4 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

4 коментара на “Последният герой и разни Джонита”

  1. Vlad on January 31st, 2006 22:36

    Чудех се кога пак ще споменеш Пратчет 🙂
    Не ме питай защо, просто не мога да не го свързвам и с теб.
    Сега научавам за Ерик, което си е полезна информация, както и да се погледне. Преди него обаче мисля да си подаря “The art of Discworld”, която мернах малко преди края на миналата година в едно от тези по-хубави книжарници.

  2. dzver on January 31st, 2006 23:57

    Аз не бих си го купил, изглежда ми комерсиално ;/ Ерик е началото на цялата история. Не е първата написана книга, но е първата хронологически (не броим Страта, която е за друг диск). Ако наистина не си я чел, препоръчвам ти я като инвестиция 🙂 Все пак това е мъничка книга, много по-малка от другите.

    Тери Пратчет не се чете на един дъх, но вдъхновява и оставя трайни спомени.

  3. Vlad on February 1st, 2006 03:37

    Относно албума: идеята ми е от колекционерска гледна точка в по-лек смисъл и почит към чуждото изкуство, което аз не владея, но успява гама-тично (чудна думичка) да ми пасне.
    Имам доста да обяснявам, след като по време-преходно дори опитвах да захващам перото в харизматичния стил на Пратчет. (май разбирам какво имаш предвид “трайните спомени”)
    Всъщност ‘Ерик’ е една от малкото книги на Тери, които в един момент изпуснах да вкарам в библиотеката си, въпреки че е практически най-първият ми досег със Пратчет. По този повод гореизложеното ще ми спести доста от какво ли не.
    Всъщност… винаги може да бъде добавено още нещо.
    Сещаш се 🙂 “малко”…и “малки” 🙂

  4. dzver on February 1st, 2006 09:44

    При мен колекцията никак не е добре. Първо докато се запалвах, четях Тери Пратчет от приятели. После взех да си купувам и прочетените вече книги, но давах на приятели и част от книгите не ми ги върнаха. После взех да повтарям и такива невърнати, но като цяло съм далеч далеч от пълен комплект 🙂

Оставете отговор