Софийски туризъм

December 22, 2005

Отдавна не бях правил глупости.

Днес едвам добутах деня до 18:30, когато отлетях. Доста работа се струпа в последния момент. Излизам от офиса – пред него задръстване. Свободни таксита – никакви. Доджапах до спирката на 76 на графа – задръстване до където ми видят очите. Казах си “Ще мина до следващата спирка, може да застигна някой автобус”. До следващата спирка изпреварих 3-4 автобуса, но не и 76 и съответно реших да мина още 1 спирка. На НДК си казах “тук на стоянката може да има таксита” – ама нямаше. Реших да пробвам около Хемус. От там, като изтървах 102 ударно прегазих край Южен Парк през някакви кози пътеки и стигнах до Иван Вазов. Точно преди автобусната спирка ме задминаха два фрашкани автобуса. Хванах автобус чак за последните 2 квартални спирки.

Равносметката – прибрах се пеш за час по ДОСТА обиколен маршрут. С автобус щях да стигна за 45 минути надишал се на човешко в собствен сос. Навъртях добър километраж из екстремни местности по неизследвани пътеки:) По пътя единствената форма на живот, която засяках беше симбионта – Лактус дзинзирикус кучкарикус.

Сега съм с розови бузки и ми е добре 🙂

Публикувано в: Гърнето с боба Оставете коментар RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

Оставете отговор