Мрънкането ли ни е проблема

May 26, 2015

Българите масово се оплакват, в мащаби почти несравними с другите европейски народи. Дори онези, които са пътували и видели свят, не могат да се стърпят да измрънкат с и без повод. Ако нещо е сбъркано в културата ни обаче, не е мрънкането, а в имитацията на всичко.

Малко съм живял преди 89-та, но ясно си спомням как от учебниците и вестниците струеше прогрес и неподкрепен с нищо оптимизъм. Основна публична ценност беше някакви цифри да растат нагоре. Няма никакво значение какво е реалното състояние на нещата, стига цифрите да вървят нагоре. Една фабрика разделя дейността си на две, двете фабрики почват да менкат стоки и стокообменът се удвоява. Реалното производство намалява, но това няма значение, щом цифрите вървят нагоре (Виж Задочни репортажи за България и Соц Гурме). Тази любов към имитацията на успех струи от всичко и отвсякъде и не мога да я понасям.

Много се радвам, когато виждам в България хора, които ценят работата си. Стараят се да свършат заданието, да оставят клиента доволен и работата да е свършена, а не просто да изглежда свършена. Не са много, но се срещат все по-често. Като видя лекар на 60+, който чете нови учебници по медицина или строителна бригада, която работи в неделя до 9, за да навакса изоставането в срока, без изобщо в договора да има неустойка за забавяне, или колега програмист, обмислящ детайли далеч отвъд заданието – душата ми се радва.

Културата се променя малко по малко. Не е нужно да спрем да мрънкаме, само да си вършим работата и да се развиваме. Ако нещата вървят на добре, след 2-3 века няма да мрънкаме толкова.

Публикувано в: Гърнето с боба 3 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

3 коментара на “Мрънкането ли ни е проблема”

  1. Комитата on May 26th, 2015 12:46

    Мрънкането, особено в посока правителствтото и въобще, администрацията, е страхотно полезно.

    И това да си цениш работата, също е страхотно полезно, но е много трудно умение. Примерно правиш нещо за клиент и установяваш че с още 5 дена работа (неплатени от никого) можеш да му свършиш работата прекрасно, така че и ти да си я харесваш. Така реномето ти расте, а фирмата един ден фалира. Това от личен опит 🙂

  2. dzver on May 26th, 2015 13:27

    Интересно. Аз имам само другата гледна точка – плащам отвреме навреме на разни хора и те или си вършат работата, или не си я. Обикновено шансовете са 50%

  3. yovko on May 26th, 2015 17:24

    Това, за което Комитата намеква е честа ситуация за пазар, който е low cost ориентиран. Съответно като цяло те натиска да влезеш в някаква очаквана рамка, която е възможна евентуално при low quality продукти, услуги и т.н. Генералното решение обаче също е в последния абзац на тази публикация. И за жалост в не много по-скорошна времева рамка 🙂

Оставете отговор