Успех?

February 28, 2011

Попаднах на хубав провокативен пост в блога на Влади. Той вярва, че успехът е функция от якото-бачкане и че неудовлетворението от живота е резултат от ниски цели. Ще ми се да го опровергая.

На 18 имах високи цели, за които ми трябваха пари. Реших да бачкам яко. Хванах се да нося кофи на строеж за 4 марки на ден. За хамалите, якото бачкане значи да носиш кофи и в събота. Можеш да скочиш от 80 на 96 марки на месец, без осигуровки, всеки ден пирони в краката и прах в дробовете. Ако искаш.

Със сигурност е добре, ако бачкаш яко, да не го правиш за 4 марки на ден и да не носиш кофи. Ако копаеш с багер, вместо с лопата и кофи, ще си в десетки пъти по-ефективен и най-вероятно ще изкарваш поне няколко пъти повече. Също така ще живееш по-дълго.

Можем да продължим нагоре в йерархията към архитекта, строителния предприемач, обслужващите адвокати и нотариуси, и куп други хора, които не носят кофи, но са много по-ефективни от хамалина. Повечето от тях бачкат яко, но не задължително. Те постигат повече с единица усилие или просто стоят на пътя на големи парични потоци.

За това, истинският проблем на армията мрънкачи, за която Влади пише, не е че са мързеливи, а че са необразовани и неподготвени за живота.

Публикувано в: Гърнето с боба 32 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

32 коментара на “Успех?”

  1. СМ on February 28th, 2011 10:12

    Липсва им положителен пример, демек.

  2. helen on February 28th, 2011 10:54

    Или, че не знаят какво искат от живота и чакат някой друг да им каже 🙂

  3. dzver on February 28th, 2011 11:04

    @СМ, @helen или неспособност за правене на причинно-следствени връзки.

    “То и аз мога да си платя дипломата за две висши, ама не искам” – това съм го чувал десетки пъти.

    “Тоя има яко кинти, сигурно много е краднал” – също.

    Резултатът от това мислене е:

    “За да успея ми трябват много кинти, аз нямам много кинти и за това не съм успял”.

    Тези хора си продават апартаментите и селските имоти и придобиват кинти, след което откриват, че нямат идея какво да правят с тези пари и най-вероятно за кратко време успяват да ги изядат и изпият.

  4. Божо on February 28th, 2011 11:43

    За това, истинският проблем на армията мрънкачи, за която Влади пише, не е че са мързеливи, а че са необразовани и неподготвени за живота.

    Не само. Много се говори, че в България имаме най-ниска производителност на труда. До голяма степен това обаче се дължи на нежеланието на “бизнесмените” да инвестират в нова техника, а източват предприятията докато могат, после ги фалират и подхващат други.

  5. Longanlon on February 28th, 2011 12:08

    work smart, not hard

    те хората са го казали 🙂

    идеята, че трудът и положените усилия са основата на прогреса и напредъка, е една изначално лява идея, на която почива научния комунизъм. в него се отрича ролята на мисълта, на идеята като двигател на прогреса (защото мисълта е строго индивидуална, не може да бъде колективна, за разлика от труда)

  6. dzver on February 28th, 2011 12:32

    @longanlon, има я и обратната гледна точка. Амбициозните хора си поставят големи цели, които преследват по 5-10 години и постигат успех 1-2-3 пъти в живота си. Простите хора си поставят за цел “довечера да се напия като свиня в селската кръчма” и постигат успех 365 дни в годината 🙂

  7. Божо on February 28th, 2011 13:29

    @Longanlon – така е, все още масата доб.. аа народ смята за труд само физическия, “интелигенцията” продължава да е “гнила” и т.н.

  8. duckster on February 28th, 2011 14:20

    И никой не се замисли, дали въпросните хамали изобщо са имали шанса да избират, кофи ли ще носят или “пагони”.!?

  9. dzver on February 28th, 2011 15:43

    @duckster Познаваш много хора, избрали линията на най-малкото съпротивление от много възможности и малко, нямали избор изобщо, нали?

  10. duckster on February 28th, 2011 16:13

    Да, възможностите или са много или са малко. ..или никакви!

  11. Sunny on February 28th, 2011 19:17

    Ами все си спомням стария соц виц за миньорите от Перник и гостуващите артисти:
    Миньор:
    – Как минава деня ви?
    Артист:
    – Ами ставам сутринта, ходя на репетиции, вечерта – представление.
    – А кога работите?

  12. Огнян on March 1st, 2011 12:44

    @dzver
    ” Простите хора си поставят за цел “довечера да се напия като свиня в селската кръчма” и постигат успех 365 дни в годината”

    Това ме подсеща за следната история (взета от The 4 hour workweek (sorry за дългия paste на eng, но историята е много поучителна):

    An American businessman took a vacation to a small coastal Mexican village on doctor’s orders. Unable to sleep after an urgent phone call from the office the first morning, he walked out to the pier to clear his head. A small boat with just one fisherman had docked, and inside the boat were several large yellowfin tuna. The American complimented the Mexican on the quality of his fish.
    “How long did it take you to catch them?” the American asked.
    “Only a little while,” the Mexican replied in surprisingly good English.
    “Why don’t you stay out longer and catch more fish?” the American then asked.
    “I have enough to support my family and give a few to friends,” the Mexican said as he unloaded them into a basket.
    “But… What do you do with the rest of your time?”
    The Mexican looked up and smiled. “I sleep late, fish a little, play with my children, take a siesta with my wife, Julia, and stroll into the village each evening, where I sip wine and play guitar with my amigos. I have a full and busy life, senor.”
    The American laughed and stood tall. “Sir, I’m a Harvard M.B.A. and can help you. You should spend more time fishing, and with the proceeds, buy a bigger boat. In no time, you could buy several boats with the increased haul. Eventually, you would have a fleet of fishing boats.”
    He continued, “Instead of selling your catch to a middleman, you would sell directly to the consumers, eventually opening your own cannery. You would control the product, processing, and distribution. You would need to leave this small coastal fishing village, of course, and move to Mexico City, then to Los Angeles, and eventually New York City, where you could run your expanding enterprise with proper management.”
    The Mexican fisherman asked, “But, sefior, how long will all this take?”
    To which the American replied, “15-20 years. 25 tops.”
    “But what then, sefior?”
    The American laughed and said, “That’s the best part. When the time is right, you would announce an IPO and sell your company stock to the public and become very rich. You would make millions.”
    “Millions, senor? Then what?”
    “Then you would retire and move to a small coastal fishing village, where you would sleep late, fish a little, play with your kids, take a siesta with your wife, and stroll to the village in the evenings where you could sip wine and play your guitar with your amigos …”

  13. dzver on March 1st, 2011 13:00

    Чел съм тази книга, наред с други подобни. Знаеш, че е манипулация, нали?

  14. Пастор Свин on March 1st, 2011 13:02

    Не е манипулация, а просто начин авторът да си осигури 4-часова работна седмица, благодарение на балъците, които си купуват книгата му 😀

  15. dili on March 1st, 2011 14:04

    Само една дребна забележка, съдейки по изчисленията, явно става дума по-скоро за 4 марки на час? 4марки*8 часа*5 дена=160 марки 🙂

  16. Огнян on March 1st, 2011 14:08

    @dzver
    Книгата не трябва да се взема прекалено насериозно, но определено представя алтернативна гледна точка за някои неща и кара човек да се замисли (ако има желание, разбира се).

    btw:
    “На 18 имах високи цели, за които ми трябваха пари.”
    Тези цели актуални ли са още, колко от тях са постигнати, колко от тях си зарязал, колко подменил?

  17. helen on March 1st, 2011 16:17

    @dzver

    Аз всъщност съм установила, че причинно-следственото мислене, както и здравият разум изобщо не се срещат толкова често.

  18. dzver on March 1st, 2011 19:50

    @dili, така си е, сбъркал съм изчисленията. 176 марки можех да изкарам на втората ми работа, която беше 1 на час. На строежа беше 4 марки на ден.

  19. dzver on March 1st, 2011 20:07

    @Огнян, това беше свързано не с 1, а с няколко цели от детските години.

    Исках компютър, за да пиша книги-игри, исках да превъртя дюн 2. Изпълних ги, общо взето. Книгата ми игра е отвратителна и не е известно някой да я е прочел, но съществува някъде в нета. Все пак я писах, като бях на ~16.

  20. Огнян on March 1st, 2011 21:17

    @dzver
    Това последното, което си написал е все едно аз разказвам за себе си с дребни разлики: вместо книга-игра има SF разкази…
    … и вместо работа на строеж като хамалин, работа като чирак ел.техник, т.е. пак хамалин, ама те удря ток от време на време 🙂
    Аман от тия паралелни вселени с техните дребни разлики…

  21. dzver on March 1st, 2011 22:23

    @Огнян, доста време писах, преди да ми стане интересно да програмирам. Нямам нито 1 разказ, който да ми харесва 🙂 Като блогър се справям много по-добре.

    Само преди 2-3 дни в мазето намерих разказ, дето щеше да излиза в “Мегаигри”, ама не дочака 🙂 Опитах се да го чета и ми се стори нелепост.

  22. Огнян on March 2nd, 2011 22:59

    @Dzver
    И аз като си чета разказите от едно време и се чудя с какъв акъл съм ги писал…
    Ама си ги харесвам – мои гарджета са си 🙂

    “доста време писах, преди да ми стане интересно да програмирам”
    Програмирането уби писателско в мен 🙂

  23. dzver on March 3rd, 2011 02:06

    То от книгите-игри до кода има една малка стъпка 🙂

    В моя случай, направих последната си книга-игра кликаема на HTML и така се научих да правя уеб страници.

  24. ss7 on March 4th, 2011 04:05

    Хаха , не познавам нито един забогатял от яко бачкане.

    Много често нещата опират просто до…. *късмет* . И както казва един мой познат – “за работа си има работническа класа” 🙂

  25. Стефан Стоиов on March 4th, 2011 10:16

    Аз пък познавам повече от един/една забогатял/а с яко бачкане, но явно тук в България успеха, бачкането и богатството се измерват по малко по-различен начин, ще се съобразя с това.
    За мен неудовлетворението от живота е резултат от неразбирането му и тесногръдието на неудовлетворените.

    Извинявам се за правописа и словореда си! Необразован съм, какво да се направи :/

  26. lafscript.eu on March 7th, 2011 18:57

    Всичко това е защото ние българите не си ценим труда и други хора се възползват от това.Успеха днес е знанието,връзките и късмета.

  27. Сашо on March 20th, 2011 20:47

    Успехът в България не винаги се състои в здраво бъхтане, подплатено от добро образование. Често е продукт и на подходящи контакти, познанства и известна доза късмет. Иначе попаднах на една интересна статия:
    http://news.health.com/2011/03/14/bad-job-mental-health/

  28. Сашо on March 20th, 2011 20:51

    п.п. Забравих да спомена, че успехът е нещо относително. За едни успехът е да имат много пари, за други да си създадат пълноценна среда на живот, за трети да имат много приятели и т.н. Важно е човек да е наясно със себе си към какъв вид успех се стреми.

  29. Marfa on March 28th, 2011 11:08

    Преди време Тихомир беше писал в блога ми относно една подобна на тази публикация. Та мисълта ми е, че ми хареса какво каза. Понеже в момента не мога да го намеря, ще се опитам да преразкажа: в голямата си част работодателите предпочитат да инвестират в удобен офис-стол (за себе си), вместо в персонала си. Тоест, под инвестиция в персонала се разбират няколко елементарни неща – стимулирай го материално за успехите му; вместо да си купиш удобен офис-стол, инвестирай в нова техника; вместо да купиш мазерати на шестнайсетгодишната си дъщеря, прати персонала на курсове за повишаване на квалификацията. И така нататък. Все дребни неща, но работят.

    Това в България си има история. Както и Лонги по-горе спомена, а и други, всичко извира от дебрите на соца, когато героите станаха многостаночничките, трактористите, доячките… Въобще цялата работническа класа в комплект. Трудът “на бюро” стана недостоен, в култ бяха издигнати пришките и мазолите, в народното събрание бяха изпращани най-заслужилите от краварите и зидаро-кофражистите… Примерно.

    И ето го резултатът. Някакво искърско говедо седи начело на правителството и на въпроса защо в България цената на труда е толкова ниска отговаря, че причината е в мързела, че той самият навремето гледал прасета и кокошки, отплесва се в спомени как ял агнешко само по Великден (всъщност най-вероятно е било на 1 май), как вместо да учи ходил да рита топка, но чак след като нарани праситата и как майка му, учителката, садила картофи, за да си подпомогне домакинството. Дори изнася в ефир кратка лекция на тема “как се сади компиро” и праща хората да търсят пустеещи земи, че да ги употребят по предназначение.

    Не знам, болезнено е някак. Като знам, че докато това чудо е ранило прасита, сума ти хора са учили, ама наистина, не като сега в стил “ще дам кинти и ще взема диплома”, а сега оно ги кара да садят картофи, ме избива на тиха агресия. То, между другото, в университетите и в елитните гимназии навремето обикновен човек трудно успяваше да се вреди – първо бройките се заемаха от разни наследници на партизани, после точно от такива рабфаговци с прасета, кокошки, зайци и картофи, а накрая, каквото остане, се разпределяше и за “нормалните” хора. И сега на, берем му гайлето.

  30. Георги Фурнаджиев on April 5th, 2011 22:13

    Пропускаш елемента „късмет“. Но ако въобще късмета идва при добрите (не само, не само …), то това са добрите „комарджии“, а не амбициозните хамали.

  31. dzver on April 5th, 2011 23:52

    Добрите комарджии не рискуват чак толкова. При тях въпросът не е дали ще вземат това залагане или не, по-скоро е статистика. Ако влезеш 10 пъти all in с определени карти и гарантирано печелиш в 6 от тях, напълно ОК си с това 4 пъти да загубиш.

  32. Пламен on April 9th, 2011 20:03

    Може би само в Бг хора без образование могат да постигнат големи успехи, благодарение на своите връзки и късмет :). Не знам някъде по света, хора без образование, да успяват само с късмета и връзките си. По-горе е писано, че такива хора като си продадат селските имоти просто изпиват парите си или нещо подобно.

Оставете отговор