Защо чета книги?

September 12, 2010

Когато бях малък, беше време на страшна тъпотия, в което скуката беше основен проблем. Чатът беше на живо, на игрището. По двата канала на телевизията даваха само 3-4 часа програма, която не ставаше за гледане. Вероятно има няколко гениални филма с Парцалев и други родни класици, но киното в България в моите очи се свеждаше до руска колониална пропаганда, Луи дьо Финес и 2 екшъна в новогодишната нощ. Смъртта на Луи дьо Финес беше моя лична трагедия.

Та, книгите бяха Интернета на моето детство.

Чаках да излезе Дъга с месеци, пестях за Пиф. Карл Май го четях бавно, с лимит от 60 страници на ден, за да свърши за повече дни. Препрочитах десетки пъти най-хубавите книги и можех да ги декламирам. Запълвах дупките между тези забавления с каквото-има-в-библиотеката, от където майка ми носеше тежки торби с книги.

Колкото и да е немислимо за по-младите от вас, нямаше никаква връзка между търсенето и предлагането. В книжарниците имаше т.нар. “сив поток” – книги на подставени фалшиви български писатели и разни вносни пролетарии, издавани за да бъдат после претопени като вторични суровини. Дъга свършваше за няколко дни и нямаше допечатки. Откриването на новия Карл Май беше истинско предизвикателство, а и не е като да разполагах с голям бюджет.

Вече не чета толкова, но навикът си стои. Книгите искат свободно време и сърце. Компютрите също. Двете неща са почти несъвместими. При мен едва се получава, но се получава. Goodreads и блоговете донякъде ме върнаха в четенето, защото започнах да си купувам разни странни книги с препоръки и почти винаги съм доволен от прочетеното.

Публикувано в: Литература 13 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

13 коментара на “Защо чета книги?”

  1. Точка on September 12th, 2010 21:29

    Нетът и многото, пълни с безмислици ТВ канали “изядоха” живия контакт, истинските игри, жаждата за четене.

    Може би сега на много хора им звучи смешно и безумно да се редиш на опашки или да търсиш връзки в книжарниците, за да си купиш свястна книга. Или да чакаш с нетърпение щастливецът в компанията да я прочете и да я пусне да обикаля от ръка на ръка.

  2. helen on September 13th, 2010 11:02

    Ужасно много книги съм изчела като малка и не толкова малка – добре, че вкъщи методично се прибавяше към библиотеката. И пак любимите книги съм ги чела и препрочитала много пъти. А баща ми разказва как навремето се е налагало човек да се реди на опашка за хубава книга и с нея задължително да купи и някакъв пропаганден боклук.
    В последната една година благодарение на факта, че пътувам с метро около 10на минути и после чакам още толкова да дойде автобусът на спирката, намерих пак много време за четене. Мога да си наваксам дори с автори, които не са били издавани през социализма в България като Милан Кундера.

  3. Георги on September 13th, 2010 11:12

    Благодарение на прочетенето тук се регистрирах в goodreads 🙂 Много добър сайт!

  4. Verena on September 13th, 2010 12:33

    Еееех, Дъга… колко я обичах и аз… наскоро си “препрочетох” всичките броеве, понеже някой гениален ценител ги е качил сканирани в читанката… Хитър Петър все така успява да ми оправи настроението. Няма ли кой да го допише??? 🙁

  5. kyky on September 13th, 2010 13:56

    Аз пък като малък не обичах да чета. Първите компютри ми бяха супер интересни, но след 30мин ме болеше главата (заради електронния ускорител сигурно). А комбинацията от телевизинна игра и ярко обедно слънце е най-депресиращата атмосфера, за която мога да се сетя. Въпреки това повече са ми останали в спомените няколко компютърни игри и анимации по телевизора отколкото прочетени книжки. Повече рисувах.

  6. dzver on September 13th, 2010 14:12

    Значи си бил от заможно семейство 🙂 Компютри до гимназията имаше само в училищната зала. Компютърния клуб “Дупката” в Стара Загора беше само за кибичене, защото беше доста скъпичко.

    В гимназията двама приятели си купиха домашни компютри и настана щастливо време на яко игране =)

  7. Ondine on September 13th, 2010 16:25

    ;)Честит празник!

    п.п.много трудно е съчетаването на книги с компютри…:)

  8. Val on September 13th, 2010 20:18

    И как да чета след като дигиталната телевизия предлага 120 канала ?

  9. dzver on September 13th, 2010 22:54

    Аз измислих следната тактика. Всяка вечер преди лягане чета 1 час за да ми се приспи. Така мога да чета около 1 до 2 книги на месец, без да броя учебниците. Те сами се вместват.

  10. Mikkro on September 14th, 2010 11:51

    За мене компютрите и книгите са като яденето и пиенето – двете съществуват паралелно.

    Дзвер на колко години си, че чак смъртта на Луи дьо Финес да е била твоя лична трагедия???

  11. dzver on September 14th, 2010 14:55

    79 набор съм и Луи дьо Финес като е умрял съм бил на 4 г. Явно имам леко изкривени спомени.

  12. Vassilev on September 16th, 2010 12:58

    Ааа, Дъга и Карл Май – все едно чета за себе си. Елемаг и Винету – какво повече му трябва на човек. Благодаря, разнежи ме 😉
    (аз не успявах с лимита от 60 страници, невъзможно ми беше макар да съм пробвал)

  13. Илия Темелков - soregashi on September 18th, 2010 03:35

    Аз пък съм част от новото поколение с много нет, блогове, телевизия и интернет. И чета. И не се срамувам от това. По-скоро е до личност, а не до време. А Луи дьо Финес ми причинява обриви.

Оставете отговор