Български хроники 4

December 25, 2009

В икономиката има прости измерители, с които можеш да разбереш къде се намираш. Вадиш от приходите разходите и получаваш печалба или загуба. Ако имаш печалба, реинвестираш, строиш, създаваш резерви. Ако имаш загуба – свиваш се или компенсираш с нещо. Глупавото управление наказва фирмите с изчезване. Държавите обаче не изчезват.

Хиляди години назад древните държави се справяли с проблемите, като нападнат някоя съседна държава и и откраднат реколтата. Или поробят някой народ, та къртовския труд на жертвите да компенсира лошото управление.

1944 г. една унищожена държава ни поробва и десетилетия ни дои, за да компенсира ефектите от лошото управление.

Това е моят основен извод от прочитането на 4-ти том от Български хроники на Стефан Цанев – 1944-2007 г.

корица на Български хроники 4

Стефан Цанев се е разровил в архивите, изчел е множество свидетелски книги и е направил детайлно описание на множеството кръвопролития на българския социализъм. Особено конкретен е за периода до идването на Тодор Живков и ранния живковизъм – с преброяване на жертвите, с писмени доказателства и поименно споменаване на истории. Книгата му в първите си 300 страници е като филм на ужасите, приказка без край от кръв и мизерия. Никое величие не е пожалено – на всеки ръцете му са изцапани с кръв и това е останало видяно и запомнено, понякога документирано.

И всеки партиен ръководител е бил назначен и контролиран в реално време от руснаците, които са имали тук доста много въоръжени представители.

Още изводи:

- След царя на власт винаги идват комунистите.

- Опозицията се създава, идентифицира, контролира и в подходящия момент унищожава (Сталин).

- Тоталитарната власт има постоянна нужда от врагове, които да унищожава и с унищожаването им да градят кариера бъдещите диктатори (по-добре да не виждаме в новините как лидерите лично разкриват престъпници).

- С клечки под ноктите и докато си яде собствените уши, всеки човек е готов да признае, подари и подпише всичко.

- Криминалният контингент е съюзник и помощник на тоталитарната власт, но и нейно бледо подобие. Комунистите за година са убивали повече хора от всички останали убийци в държавата за 100. Изпълнител на тези деяния е полицията. Същата полиция, която е избивала хората през фашизма и преди него в монархията. Полиция с традиции.

- Целта на българската тоталитарна власт е била компенсиране на лошото управление на съветска русия чрез робски труд. Дали е било цел или просто ефект – обезлюдяване на територията. Според мен това е част от имперската политика – ненаселената територия се заселва.

- Всяка власт в България след 44-та (или може би след 1878-а) е резултат от решение на руснаците. Появява се нов владетел, договорил се на ухо с руския цар или наместник и никой не смее да му се противопостави. Дали Петър Младенов е бил последният назначен държавен глава – Стефан Цанев не пише, но на мен днешните са ми подозрителни.

- Демокрацията е резултат от нареждане от КПСС и КГБ. Вероятна причина – от дойна крава сме се превърнали в консуматор на евтин петрол и производител на нежелани боклуци.

- Американците са ни били шута на няколко пъти.

- С избиването на интелигенцията от БКП далеч не е постигнат някакъв еволюционен резултат – народ от овце. Постигнат е народ, който не вярва на никоя власт.

- Диктатурата е започнала с прекратяване на свободата на словото, сдружаването и мисълта.

Публикувано в: Литература 5 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

5 коментара на “Български хроники 4”

  1. Лъчезар П. Томов on January 2nd, 2010 23:56

    Били, били, но Удроу Уилсън ни спасяава на Версайския договор от разпокъсване, пак американци ни предлагат плана Маршал

    Исках да те питам, дали би се съгласил да сложиш в блога си това клипче, онагледяващо грижите на общината за културните паметници на София:

    http://www.youtube.com/watch?v=HUG5d5cX2Io

  2. hinkoff on January 4th, 2010 04:56

    Извинявам се че се намесвам не точно по темата, а относно автора на тази творба, но ако имаш време погледни кой е бил, какви неща е писал и къде е работил ст. цанев преди 25-30г., а после на кого е бил „съветник„ преди 10г. и защо точно той си позволява „достойнството„ да пише такива книги. Дали не е един от хората за които става дума!!
    А във връзка с предният коментар, да кажа дали няма нещо да се направи и по подръжка на военните паметници на хилядите загинали българи по разни, както се оказва безсмисленни войни
    с цялото ми уважение че повдигаш тази тема
    благодаря

  3. dzver on January 4th, 2010 10:11

    Мисля че вече съм писал по темата, че е жалко, дето историята на комунизма се пише от самите комунисти.

    Знам за това. По принцип не е редно всичко писано да се приема за чиста монета, но това не важи само за творчеството на Стефан Цанев, а за всичко.

  4. димитров on February 25th, 2010 22:20

    почти всичко което Ст.Ц АНЕВ описва е вярно но поради пристрастието си за което сам признава,сякаш нарочно е минимизирал положителните неща които е постигнал българския народ.Та именно в споменатия период България достигна почти 10 млн население.Как става това ако сме живяли толкова бедно?
    И ЗАЩО КАТО достижение в литературата забравя Хайтов,класикът,всепризнатият, а посочва да кажем Борис ХристоВ.Нека направи една анкета по улиците на София да види дали от 100 ЧОВЕКА НЯКОЙ Е ЧУВАЛ ЗА БОРИС ХПИСТОВ.Лично аз притежавам две стихосбирки на Б.Христов наистина е голяма работа ,но Хайтов е епоха.

  5. dzver on February 26th, 2010 01:06

    Или плагиат. Епоха на плагиатство. Наистина е епоха… толкова типично.

Оставете отговор