В царството на мрачния
В новата си книга Реймънд Фийст се изправя срещу собствените си супергерои и се чуди какво да им направи, та да им е интересен живота. Какво по-лесно от това да ги прати в нов свят, където триковете им не работят толкова силно и портокалите не са вкусни? Разбира се, пак работят, иначе как щяха да са супергерои?
Романът е написан в оня стил, любим на Дж. Р. Р. М., дето 3 абзаца са за единия герои, после 3 за втория и т.н. Първите 50-тина страници едната сюжетна линия е смислена, а вторите – друга. Дразни, защото докато Миранда бере душа на страница, примерно 200, точно в средата на страницата действието се сменя със “Зейн подсмърчаше”. Дреме ми, че Зейн е подсмърчал. Можеше да няма и 1 страница за Зейн и нищо нямаше да се промени.
4/5, заради сюжетна линия номер 4 на добрите дасати.
–
Предната бльоч, която прочетох, беше за Детективската холистична агенция на Дъглас Адамс. Спестявам си писането на ревю с това изречение
Публикувано в: Литература 5 коментара
RSS 2.0
Ако постът ви харесва, абонирайте се и оставете коментар :-)
Коментари
5 коментара на “В царството на мрачния”
Оставете отговор

Относно “предната бльоч” – и аз не я оцених първия път, когато я прочетох. В интерес на истината, продължението и е много по-добро, а самото му начало е пълно с култови реплики.
4/5 за Фийст, а Дърк Джентли определен като бльоч?
Непростимо!
Не съм заблуден фен на Адамс (чел съм Пътеводителя преди над 10 години и при опита за препрочитане не изтърпях дори 100 страници), но двете истории за Дърк поне за мен са страхотни.
Само ще кажа, че успях да го прочета от 3-тия опит и то с невероятно усилие на волята.
Вместо да се мъчиш с Фийст започни с Джеймс Елрой.
))
Той се чете на един дъх,няма спиране
Мерси за препоръката
Никак даже не се мъча с Фийст, забавлявам се от сърце.