Червените принцове и Шегата на Кундера

October 28, 2009

Вече 65 години се трупа власт и богатство около отдавна забравен държавен преврат. Внуците на онова поколение партизани, активни борци и обикновени убийци, в момента вемат важни решения за нашия живот, коват закони и печелят избори. И сигурно се мислят за много важни. Подобно на престолонаследници, те са предопределени да станат първи в каквото и да се захванат – бизнес, правосъдие или политика.

Такъв е Сергей Станишев, също бъдещият шеф на партията – Кадиев, народният евро-избранник Вигенин, много са внуците на политбюро, още повече генералските деца и внуци. Червени принцове, обречени на успех.

Току що затворих последната страница на “Шегата” на Милан Кундера. Авторът е “червен принц” – колил и бесил, доносничил. Разжалван, изключен от партията, заради груба шега в любовно писмо, което отговорен другар прочел. Скоро възстановен, но вдъхновен да напише историята на човек, изстрадал чудовищно много повече от самия Кундера. Да опише комунизма такъв, какъвто го мрази и своето място в него, под формата на каша от емоции.

корица на Шегата

Чувствам се противоречиво. Не е редно червените принцове да пишат и опозиционната история. Не е редно те да са едновременно властта и опозицията. Чета го в роман от 60-те години, но го преживявам 50 години по-късно. Шегата е много оруеловска – има ги и животните от “Фермата”, и самата тя е като литературата на “1984”, с авторство самия диктатор.

В някои аспекти превъзхожда “Задочни репортажи за България” – показва “играта” на младите комунисти и заблудите им в първо лице, показва няколко интересни второстепенни образа, макар и вероятно измислени. В други – увлекателност, полезност, интересни истории – фрапиращо отстъпва.

Аз, btw, видях с очите си случването на един кундеров роман. Моят набор, Рошкев, единствен от випуска ни написа роман за казармата. Точно той, червеният принц, човекът, който видя най-малко, единствен каза каквото и да е и остави нещо след себе си. Сходна история – с емоции, русалки и някаква смътна връзка с моята истина. А истината е друга, с призраци, които могат да изплуват и да те задушат, не може да бъде написана в роман. Вижте какво стана с Георги Марков.

И определено няма да гласувам за Кадиев.

PS. Благодаря на Антония и Тото за книгата.

Публикувано в: Литература 4 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

4 коментара на “Червените принцове и Шегата на Кундера”

  1. rujin on October 29th, 2009 10:18

    Виж и тази 😉

    http://bit.ly/3DgQSD

    Поздрави

  2. Ekaterina on October 29th, 2009 21:39

    Кундера е много голям писател. От което не следва задължително, че е безгрешна личност.

  3. dzver on October 29th, 2009 21:53

    Той не претендира за безгрешност, това е една от причините да е голям писател 🙂 А поуките са за нас.

  4. И~N on May 28th, 2011 23:00

    ” В други – увлекателност, полезност, интересни истории – фрапиращо отстъпва.”
    Не съв съвсем съгласен с това. Аз преживях книгата по доста по-различен начин.

Оставете отговор