Тъмните му материи – Филип Пулман

August 18, 2009

Успях!

Проведох епична битка с 3-томната поредица на Филип Пулман. Златният компас е страховит, Острият книжал е кратък, а Кехлибареният телескоп е увлекателен и се преглъща на 1 дъх. До тук с доброто впечатление. Ето един примерен диалог, който се повтаря хиляди пъти.

“О, Уил, миличък, и ние сме в средата на всичко това!”
“Да, Лира. Осъзнаваш ли колко е важно случващото се?”

Ако Хайнлайн беше залитнал в “тялото ти всъщност е 10 години по-младо” клишето, Пулман определено нещо го тресе на тема важност. Големи идеи, детайли и талант, боледуващи от глупости, добри-и-лоши, ненужна саможертва, изтезания на главните герои и множество безмозъчни супергерои.

Тъмните му материи е съвременно “Пипи Дългото чорапче” за възрастни, във фентъзи свят и с четвърт от реализма на филм на Жан Клод Ван Дам. Романът повече травмира с драмата си, отколкото забавлява с цветния и разнообразен фентъзи свят.

Все пак не съжалявам, че я прочетох, както не съжалявам, че изгледах Мост до Терабития.

Публикувано в: Литература 2 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

2 коментара на “Тъмните му материи – Филип Пулман”

  1. Ghibli on August 18th, 2009 22:43

    Напоследък публикуваш някакви мнения за книги и филми, обратни на моето 🙂

  2. Eneya on August 19th, 2009 02:38

    Хм, хмм…
    Аз прочетох книжките чак след като ги получих като подарък два месеца преди да гръмне филма.
    Честно казано, повече харесвам филма.
    Книгите ми идват малко нанагорно. И не знам защо се сетих веднага за Нарния.
    Имам чувството, че книгата е нещо като антипод на “Нарния”.
    Като се започне от героите и от отношението им със света, продължи се със самия свят и се стигне до дебело подчертаното отричане на християнството.
    Самият автор твърди, че е посочил ясно, че “The Authority” не е създал света и самата тема не е повдигната в книгите.
    Но на все пак ми правят впечатление множеството паралели.

Оставете отговор