Езерата
Отдавна не бяхме ходили на един от 100-те национални туристически обекта на БТС. Разходихме се там не заради печата, а заради лесната достъпност. Новопостроеният лифт дава възможност да влезеш в сърцето на планината, да се разходиш и да се прибереш в един ден. Такава възможност има и другаде – примерно на Мусала, но там от комунистическите времена пейзажът е доста съсипан – изровени писти, грозни хижи и незавършени бетонни монументи.
Пътят от Сапарева баня до Паничище е еднопосочна алейка с чакъл за разминаване. Умерено гаден, на фона на други такива пътища, преживява се. Пътят от Паничище до хижа Пионерска е нов и хубав, за ужас на природозащитниците. Честно казано, такива трябва да са пътищата. Не е построена магистрала, просто шосе, широко към 4 метра.
Доста хора искат да се качат с лифта. Чака се много. Предполагам, че правилният подход би бил да се иде там много рано или дори да се предвиди изкачване, без лифт. Около 2 часа е изкачването.
В дясно е поляната, на която дъновистите са построили писта за кацане на летящи чинии. Полет ЛЧ-001 закъснява с около 100 години, но това е заради сингулярности.
Опашката за лифта е видима от сателит. Слизането пеш е по-бързо от изчакването й. Засечено – двойка тръгна пеш, когато ние се наредихме на опашката. 2 часа по-късно ги видях в хижа Пионерска – бяха стигнали неизвестно колко време преди нас. Обикновено предпочитам да се кача пеш и да сляза с лифта, но в случая май е по-разумно обратното.
Публикувано в: Uncategorized 31 коментара
RSS 2.0
Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:
Коментари
31 коментара на “Езерата”
Оставете отговор
-
Feed Me!
-
Категории
- No categories
-
-
Доколкото знам, лифтът е построен без необходимете разрешителни (или те са били валидни отдавна, а нови не са направени, при строежа).
Причината, обаче, лично аз да не харесвам лифта, се крие точно тук:
Това би позволило и много повече хора да отидат за един ден, да се качат нависоко, да се разходят, и да се върнат. Много от тях няма да са истински туристи, а хора, които им е все едно — за природата. Много от тях ще оставят след себе си опаковки от чипс, фасове и празни бутилки. Ще се помотат, ще се навикат и ще се приберат…
(Не говоря за теб, говоря по принцип…)
А Рила е и си остава резерват — мъничко парченце земя, с мъничко оцеляла дива природа, флора и фауна… Идеята е да не могат ужасно много хора лесно и бързо да се качат там и да се върнат…
Сега с новия лифт няма да е така. И с новия път. И се надявам да няма и нов хотел или хотели там, нависоко — няма да е хубаво…
Радостта е в катеренето, не в лекотата… И за да запазим парченца природа тук и там, е важно да няма лесна достъпност, за всички и по всяко време…
Искам да те поздравя с тази инициатива:
http://forthenature.org/actions/210
и конкретно с тази картинка:
http://forthenature.org/upload/tmb/actions/rila_logo.png
Съжалявам, че трябва да съм толкова гаден, но ти си с единия крак от страната на тъмната сила. На втората снимка виждам Дарт Вейдър 🙂
Наскоро бях в Анадола и те там на хора като вас им викат “баир будали”. Докато на мен ми викаха “шише маскара”…
Не са сътворени същите безобразия като в Боровец, Банско, Пампорово и горите на Стара Планина. Направен е лифт, не “Супер Паничище”.
Друг е въпроса, че собствениците на лифта едва ли ще се спрат с лифт, утре ще се появят няколко незаконни влека по “противопожарните просеки”… но още не са се появили.
btw, лифтът е с капацитет около 300 души на час, а не обявените 700.
btw2, просеката на лифта е старо-изсечена, видимо поне преди 10 години, може би още по комунистическите времена.
Мда, не помня дали ходенето на Езерата с АмЧам беше за тази седмица или другата… да не си бил покрай същата организация 🙂 ?
Отворих да напиша и аз коментар като този на Мишел, ама той ме е изпреварил.
Аз лично много се издразних от построяването на това съоръжение. Освен заради изсечената гора и свлачищата, така и заради това, че за пореден път търговците оскверняват храма.
Няма нищо по-хубаво от това да се изкачиш на собствен ход до подобно божествено място, да поседиш и да послушаш тишината. Истинските туристи умеят да слушат, докато тези тълпи от народ са дошли просто ей така, да се нагмуцат с чипс и вафли, да осерат околностите и да ги зарият с бели оцапани салфетчици… На мен все едно ми отнеха нещо – частицата спокойствие и удоволствието да вдишаш с пълни гърди, когато се изкачиш на върха… Тъжно ми е от този факт.
Харесваше ми повече без лифта.
Дзвер ва не си прав, че “btw2, просеката на лифта е старо-изсечена, видимо поне преди 10 години, може би още по комунистическите времена.”
Миналата година се качих и аз и мога да ти пратя доста снимки с прясно насечени дървета, а звука на резачките ме гонеха по целия път от хижа Пионер нагоре. (в пътеписа си съм сложила само една от по-фрапиращите снимки). Мръсотията и хората по токчета и джапанки горе не е никакъв плюс нито за природата, нито за туризма 🙁
Една друга гледка пропуснах да опиша. На слизане минахме през селата, вместо по главния път. През 3 села, по тъмно, видяхме 1 светната крушка.
Аман вече!
Търговците осквернявали “храма”.
Планината била само за богоизбрани, които да катерят с часове. Идеята била да “не могат много хора да се качват в планината”
Ало, ние които имаме малко дете и не можем да ходим по 2.5 часа в една посока, какво – нямаме право да видим езерата? С какво право вие се пишете по специални от моето семейство? Защото нямате дете и можете да се катерите? Затова заслужавате езерата само за вас си?
Стига с тая псевдо-елитарност, направо ми се гади.
Михаиле, виждал съм хора с дете да се катерят на такива баири, от които не бих и слязал. Това, че ти си търтей, мързел и искаш телепорт до К2 си е твой проблем. Аман от мързели, които искат всичко да идва на готово.
И каква елитарност!? Просто хората искат като се качат да няма сметище, сътворено от хора като теб, който ще си изхвърлят пелената на детето в храстите.
Няма нищо лошо в лифтовете. Няма нищо хубаво в един западащ регион, в който не са останали хора да живеят. Няма нищо хубаво в изсечените гори.
Баланс е нужен във всичко.
1000 пъти по-хубаво е хората да се качват горе с лифт, отколкото с джипове, кросови мотори и атв-та.
Като си цапаш чиниите после ги миеш. Това е методиката, не да ядеш без посуда.
Който се вози на лифт, си хвърля боклука на земята!
Новият лозунг на “природозащитниците”. Ще ме уморите от смях :))
С тази логика, как ли се завършва училище?
Ох Михаиле – много е просто: повече хора = повече боклуци. Това е логиката, а не че ти ще се качиш да трошиш и сееш мизерия. Не търси под вола теле.
Какво различава яз. Голям Беглик и яз. Батак? До яз. Батак се стига по-лесно и съответно е адската мизерия, защото хората са свине.
Като до едно място има само пътека, това автоматически се отказва 90% от хората, които биха оставили свинщина след себе си да отидат там, и съответно то остава по-чисто.
Идеята ми е, природните паркове трябва да са една идея по-чисти от София, и това става, като до тях няма магистрала/лифт/асфалтов път.
Михаил: За качването с дете има безброй решения, но теб явно те интересува стигането до определно място, изкачването на планината не те вълнува. Езера има не само на Рила. Избери си такива, до които се стига бързо и удобно.
Доколкото си спомням строителите на лифта обещаваха, че пътя до хижата ще бъде затворен, когато пуснат лифта. Затворен ли е?
Колкото до обезлюделите села – липсата на лифт ли ги е обезлюдила? Не разбирам нещо.
Липсата на поминък.
Езерата не са точно безлюдно място. Всяка година от там минават безброй бели братя, които живеят по 1 месец из поляните. Ако едно място е хубаво, нормално е повече хора да се натискат да идат там.
И не е съвсем учудващо, че мутрите са застанали на входа и събират пари за билетчета.
Бъркате две неща, които нямат нищо общо – липсата на контрол с възможностите за туризъм.
Това че ако изсипя чувал смет на някоя поляна, никой няма да ми потърси отговорност е проблем, който няма общо с лифта.
Нека тогава да стане така – ползвателят на лифта, хижата и всякакви заведения (привличащи туристи), да са задължени да влязат в дружество, което да е длъжно да поддържа района около съоръженията им. Нещо като плажните концесии.
Засега би станало по задължение, но ако има достатъчно туристическа конкуренция, те и сами ще започнат да се сещат.
Така и вие – щастливи и местните хора ще има какво да ядат. Че и на мен ще ми “разрешите” да видя “вашите” езера…
Малей… такива готини снимки си пуснал… Направо ми иде още утре да се запътя за там. А относно замърсяването – всеки дебил дето си изръси боклуците трябва да си ги изчисти – дори да се налага пак да пътува до Рила, за негова сметка.
Отлагах моето мнение, признавам…но все пак пиша.
След моите – няколко вече – преживявания – до Езерата.
Признавам си, че съм градско, офисно и глезено момиче. Първият път се спрях още в подножието. Вторият път ва собствен ход от Паничище, през Скакавица – водААА, силите ми стигнаха само до Долно. Не мога да забравя още кутиите с бира, захвърлени в храстите………Не ги снимах!
Миналото лято като една кашкавалка се качих с джипка до първата хижа, оттам – повече от 8 часа до Сълзата и обратно. Видях ги!!! Велико!
МисляНищо лошо да има лифт.
Моето мнение:
Нека имаме курорти – Паничище е една мизерия с изоставени стари почивни станции и със строящи се нови бетонови грозотии:(
Нека имаме лифт – не само един, и срещу него що се изприказва и изписа:( В Алпите да каже чичко Гутъл колко лифтове и откога има…
Нека имаме туристи!
Да не се допускат грешките от Мусала. Не трябва да има сгради на самите езера и по върховете.
Да не се допускат грешките от Банско – не трябва да се изсичат нови гори, за да се правят писти. И без това на голите бари по върховете има по-дълго сняг.
Да не се допускат грешките от Пампорово, Мальовица и т.н. – всички заменки трябва да се отменят.
Ето – започна се с мърлявщината. Ето ви езерата, които скоро няма да бъдат това, което са били.
Които най-накрая никой няма да иска да види. Защото ще са станали на сметище.
Интресен поглед – за да няма незаконо преминаване на АТВ и джипове по незаконния път до х.Рилски езера е добре да се построи незаконен лифт. Това явно е влияние на някаква “дупнишко-сицилинаска” логика просмукала се в хората посещаващи региона- за да няма кражби и понеже полицията не се справя с тях, по-добре да разрешим на братя Галеви да владеят града, да им плщаме 10% от всяка поръчка и да търпим издевателствата само на техните гардове. Този път на развитие според мен вече сме го минали и отрекли.
Горски, малко неподготвен се изказваш.
Къде бъркам?
“Много от тях няма да са истински туристи, а хора, които им е все едно — за природата. Много от тях ще оставят след себе си опаковки от чипс, фасове и празни бутилки. Ще се помотат, ще се навикат и ще се приберат…” по повод на тези думи (използвах думите на Michel, но много хора се изказват по сходен начин) дали оставяш боклуци след себе си или не не зависи от факта дали си истински турист, планинар или както там искате го наречете. идва от друго място – от съзнанието.мога себе си гордо да нарека “градско чедо” не съм по туризма. Е, случва ми се, но си мрънкам тихичко :))) (защото е трудно, друг път е топло и т.н.) но боклука си дори в градски условия си го пазя докато намеря кошче, където да го изхвърля
Аз забелязах и че много възрастни хора се качваха с лифта.
Направо се хванах за главата. Нищо лощо няма в лифтовете. Всеки има право да избира – дали да върви пеш или да се качи с лифт. Чудесно е, че едно от най-красивите места в България, вече е достъпно за всички!
Но то е едно от най-красивите места в България именно защото досега не е било достъпно за всички 😉
Качих се на езерата за пореден път този август. За разлика от друг път не се качих пеша. Също така, за разлика от друг път, вързах един плик на раницата си и събрах боклуците, които видях на пътеката, отминавайки ‘само’ немалкото фасове и салфетки с неясна история.
Истина е, че боклуците бяха много повече от друг път и че на много от хората им личеше, че не са ‘заслужили’ невероятните гледки с двучасово бъхтене, но мисля че мнозинството културно прибират боклуците в раниците си преди да продължат по пътеката, а останалите можем да се опитаме да поучим като почистим след тях.
Заляха ме спомени. Преди може би около 5 години се качвах до езерата, и има още гледки, които са ми пред очите. За съжаление тогава не бях с мой апарат и нямам снимки от там, но пък за сметка на това, при третото покоряване на в.Вихрен, миналото лято се бях подготвила 🙂