Отговор на Елфа за комунизма

November 10, 2008

Елфа е написал нещо за комунизма. Тръгнах да му пиша коментар и станах многословен. За това – отделен пост.

Живял съм в комунизъм точно 10 години. Това е и малко и много.

Какво добро и лошо помня от комунизма

– Майка ми и баща ми бяха разпределени в различни краища на държавата и от бебе обитавам какви ли не забутани места на картата. Помня ги. Чак 85-та някъде се заселиха в София. В комунизма за плебеите нямаше свобода на избора на мястото за живеене.

За кола и то Лада се чакаше 15 години и хората нямаха коли. Ние също нямахме кола. Големите началници имаха Волга. Същото беше с апартаментите – работнически блокове, за комунистите – тристайни, за плебса – по-малки.

Нямахме ДОМАШЕН телефон. Обаче други деца имаха.

Нямаше Lego. Единична плочка от Lego беше безценна. Само определени деца имаха Lego, от тогавашната аристокрация – деца на тираджии примерно, на директори. Марката Lego беше толкова важна, че ако можеха да внасят и продават Lego на баснословни цени, щяха да спечелят милиони.

Нямаше Fanta. Само най-големите гъзари успяваха да си купят Fanta портокал, за да пият. Имахме култ към тази марка.

Имаше точно 2 хубави комикса – Дъга и Pif. В Pif рекламираха McDonalds, а в Дъга – антифашисткото движение. Имахме култ към McDonalds по този повод.

– Хубавите неща се носеха от чужбина. “Хубаво или българско?” – лаф от този период. Единственото място в София, където нещо можеше да се купи, беше Кореком и той работеше с долари. В кварталния супермаркет нямаше нищо. Ако се появи нещо, веднага се нареждаше огромна опашка. Ако не висиш по опашки и нямаш рода на село да ти праща храна, можеш да умреш от глад. Беше почти невъзможно да си купиш долари, btw, защото нямаше свободна обмяна даже с рублата. По този повод – нямаше мебели, автоматични перални, хладилници и какво ли още не.

– В Кореком-а имаше едни примитивни електронни игри, по 14 долара парчето. Ако имаш такава – си полубог. Българите и руснаците бяха направили некачествени имитации, по 29 лева (Mermaid), от магазин “Младост” в Дружба 1. Те даже не се брояха за електронни игри.

Искаха да национализират на баба ми и дядо ми къщата 1986г., за да си построят комунистите от СЪСЕДНАТА КЪЩА кооперация. Не им стигал парцела. В последния момент нашите я размениха за апартамент, така че в къщата се засели многодетно семейство, а някакъв закон там правеше невъзможно да се национализира къща от многодетно семейство.

Не ме избраха за отряден председател, защото нямах роднина комунист. Избираха само Тихомир, защото баща му е директор, и Весела, нещо с чичо й.

– Нямаше плодове и зеленчуци и хората правeха компоти, за да не измрат от скорбут. На терасата – задължително праз под 1 стъкло.

Най-редовно нямаше ток и вода.

Имаше деца. Не като сега, имаше много деца. Ходихме си сами на училище и нямаше особена опасност някой да те открадне. Играхме навън до среднощ.

– Имаше някакви смешни вестници, в които всичко е еднакво и са само глупости. Другарят Кубадински бил на официално делово посещение в Мозамбик, за да заздрави българо-мозамбишките отношения.

Нямаше телевизия. Нямаше цветни телевизори, остави друго.

Имаше само 2-3 вида сладолед и 2-3 вида шоколад. Имаше някаква имитация на шоколад, кръстена Марципан.

– Имаше компютри, струваха по към 2200 лева правец-а. Дори на директора детето нямаше компютър. Продаваше се в рум-а в Младост 2 и постоянно карах нашите да ме водят там да го гледам.

– Имаше почивни станции, на които се почиваше здраво. Плебса, като нас, караше 1 море за 14 дена, на Слънчев бряг. Аристокрацията, учила в Русия марксизъм и ленинизъм, караше 2 морета (Албена и Златни пясъци) и 1 зимна ваканция в Пампорово.

Слънчев бряг беше магия. Имаше боулинг, електронни игри, безкрайна плажна ивица и ГОРА. Сега там няма гора. Където беше гората, се изправи гора от стомана.

– Имаше манифестации. Целия народ се строява да му помаха Тато. Имаше ленински съботници, в които обикаляхме около блока да чистим боклуци.

– Имаше доносници. Бяхме инструктирани определени неща да не ги приказваме. Политически вицове разказваше единствено сина на директора.

– Имаше връзки. Но за връзките трябва да напише някой по-възрастен, те са си цяла глава от историята.

Постът на Miss By по темата е класика.

Публикувано в: Гърнето с боба 46 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

46 коментара на “Отговор на Елфа за комунизма”

  1. kyky on November 10th, 2008 22:08

    Допреди 90та:
    – “Ако не…, ще те обадя на другарката…”

    След 89та:
    – “Ще те обадя на другарката…”
    – “Е, и кво ще ми направи? Аз пък ще извикам татко. Той има джип.”

    😀

  2. Христо Манолов on November 10th, 2008 23:02

    – Имаше почивни станции, на които се почиваше здраво. Плебса, като нас, караше 1 море за 14 дена, на Слънчев бряг. Аристокрацията, учила в Русия марксизъм и ленинизъм, караше 2 морета (Албена и Златни пясъци) и 1 зимна ваканция в Пампорово.

    Аз какво се сетих сега — аз не си го спомням, но нашите ми го разказаха: гледал сам нещо по телевизията, и там един татко се е скарал на детето си “Ако не си послушен, тази година няма да ходиш на Пампорово” … след което аз съм отишъл при нашите и съм попитал “Аз много ли съм лош ?” — защото никога не сме ходили на Пампорово 🙂

    Между другото, при Петър Стойков имаше преди време подобна тема:
    http://kaka-cuuka.com/305

  3. legrandelf on November 10th, 2008 23:09

    Здрасти! 🙂
    Много благодаря за старателно подготвения отговор по моята “леко списана” тема :))

    Хареса ми… и определено, 10те години са си оказали влиянието.

    За много от споменатите неща имам спомени, макар и да съм бил дребничък. Но няма как в следващите години на израстването ми, в моето семейство да не са се коментирали – я с упрек, я с носталгия разните там неща 🙂

    Поздрави!

  4. Марти on November 10th, 2008 23:13

    От мен има три години, но наследството като играчки (камиончето беше култ) едни дървени конструктури и едни ръбати роботи си бяха на мода и след комунизма.

    Имахме руска телевизия, имахме я и след комунизма.

    Имаше Ефир 2 след комунизма, това беше дъхът на промяната.

    Нямаше не само коли и гуми зимни нямаше и за тях чакаш.

    Имаше рейсове чавдар и всякакви други български инженерни подвизи.

    Ще ти кажа и какво още имаше… имаше близо 5 000 човека в родното ми село, сега там са 10 баби.

    Имаше и градски транспорт от Захарна чак до Божурище и чак след него – Гурмазово, Пожарево, Росиман, Златуша.

    Сега няма.

    Имаше и градинки с катерушки и разбира се, класиката – високата катерушка гъбка или металната конструкция – глобус.

    Имаше и люлки – метални и се люляхме до чук.

    Имаше и беседки, имаше много неща.

    А сега като има всичко, на каква цена си го позволяваш ?

  5. Огнян Младенов on November 10th, 2008 23:31

    дзверко, не знаех че си живял в северна корея 🙂

  6. Димитър Димитров on November 10th, 2008 23:49

    Ето играта Ну погоди за която говориш.

    http://mqsto.com/game/16

  7. dzver on November 11th, 2008 00:06

    @Оги, да има прилики, а ти къде беше през това време? 😉

    @Димитър, тая игра си я купих за 40 лева от битака… но не съм сигурен, дали не беше след 1989 г. Може и да не, понеже като отидохме на битака един човек попита някак разсеяно, без да гледа в нас “електронна игра за дете?” и детето брои 40 кинта.

  8. Георги Тодоров on November 11th, 2008 01:01

    БАСИ!!! мен що са ме подминали Албена и Златни пясъци всяка година тогава?!

  9. dzver on November 11th, 2008 01:14

    Георги, не си бил комуняга 😉 то по ония времена това беше нещо като даденост.

  10. Божо on November 11th, 2008 01:46

    Не всички успяваха да се доредят до морето. Аз не се оплаквам – ходехме всяка година, на Варна най-често, но много деца от провинциалните градове и почти всички от селата не ходеха изобщо.

    Та може случаят на Георги да е подобен.

  11. albinos on November 11th, 2008 01:47

    “Живял съм в комунизъм точно 10 години. Това е и малко и много.”

    и аз така, но мога да кажа, че това ми е било предостатъчно. Детството ми беше сравнително хубаво през комунизма, но не бих искал на който и да е, да живее в система на някаква радикално и социално, грешно формулирана идеология!

  12. kyky on November 11th, 2008 02:56

    За това с комунистите и плебеите не си съвсем прав. Нашето семейство, както и целия ни блок сигурно се е водел комунистически. Не сме ходили по 2 пъти на море, защото нашите имаха работа да вършат и то смислена. Иначе сигурно можехме и да ходим. От Кореком купихме веднъж някаква японска електроника и толкова беше. Спомням си как го посещавахме това подобие на магазин. Освен това привилегийки имаше и много след 90та. Тогава вече много ясно си спомням как нашите се дистанцираха от всичко това и даже изхвърляха разни писма неотворени. Убеден съм, че нищо, ама нищо не се е сменило и “системата” си живурка досущ като преди с едната разлика, че хората в нея се смениха.

  13. SimonP on November 11th, 2008 06:54

    Надраскал си една камара глупости. Много верни, но и много неверни неща. Телефон имахме без да сме комунисти от 1979та година, също имахме и страхотният телевизор Юность от 1976та. Кола имахме от 1982 – първо Москвич осмак, а после Жигула. Апартаменти – във Варна съм живял в двустаен преходен, тристаен нормален и двустаен нормален. В Родопите си имахме двустаен нормален апартамент. Да, имаше режими на ток и вода, но пък имаше и много разхищения… А бензина беше стотинки…

  14. SimonP on November 11th, 2008 06:55

    @albinos: Същия “комунизъм” го има в САЩ и Канада – данъкоплатеца е издигнат на пиедестала на консуматора…, а тук се строяха детски градини и площадки вместо хотели и кооперации без хора в тях.. или молове 😉

  15. Aнтония on November 11th, 2008 08:42

    Вече сме говорили, че доста драматизираш нещата и ги представяш изкривено, нали 🙂

    Започвам с уточнението, че никой в семейството ми никога не е бил член на нито една партия, преди 1944 година са били дребни занаятчии, след това са влезли автоматично в “пролетариата”. Не сме имали никакви привилегии, никога. Напротив, страдали сме понякога (майка ми не е била повишена, защото за началник трябвало да си член на БКП, пък да не казвам колко години сме чакали за жилище). И следват редица опровержения 🙂

    Майка ми и баща ми бяха разпределени в различни краища на държавата

    Предполагам, че не са от София? Защото моите родители, бабите и дядо ми си работеха тук.

    – За кола и то Лада се чакаше 15 години и хората нямаха коли. Ние също нямахме кола.

    И по-добре беше! Имаше къде да ходим!

    – Нямахме ДОМАШЕН телефон. Обаче други деца имаха.

    В старите квартали на София наистина беше трудно да се сдобиеш с телефон — централите бяха някакви древни и имаше ограничен брой номера. За сметка на това в по-новите нямаше апартамент без телефон.

    – Нямаше Lego. Единична плочка от Lego беше безценна. Само определени деца имаха Lego, от тогавашната аристокрация – деца на тираджии примерно, на директори. Марката Lego беше толкова важна, че ако можеха да внасят и продават Lego на баснословни цени, щяха да спечелят милиони.

    Не е вярно. Lego се продаваше по РЕПовете. Да, свършваше бързо, но пък ако внимаваш — можеше да си вземеш. Ако твоите родители не са ти купували, не вини системата.

    Имаше магазин Млад Техник. В него продаваха метални конструктори за сглобяване, източник на неизчерпаемо вълнение за мен. Обожавах да се занимавам с всякакви такива неща и тотално пренебрегвах момичешките игри, затова знам как беше.

    – Нямаше Fanta. Само най-големите гъзари успяваха да си купят Fanta портокал, за да пият. Имахме култ към тази марка.

    Нямам спомен за Фанта ама грам, мисля, че започнаха да я продават след 1990 година в България. Преди това пиехме кока-кола, швепс златен портокал, алтай, етър, лимонада, ябълка, боза, айрян, ей такива неща. Култ към някаква си газирана напитка не е имало.

    – Имаше точно 2 хубави комикса – Дъга и Pif. В Pif рекламираха McDonalds, а в Дъга – антифашисткото движение. Имахме култ към McDonalds по този повод.

    И сега хлапетата обичат Макдоналдс, и сега ли комунизма им е виновен? Дъга беше супер яко списание, имах всички броеве, препрочитах го с кеф. PIF също ми допадаше, мислех, че френският е много подобен на английския и разбирах поне половината думи 🙂 А с брат ми воювахме за играчките, още си спомням каква драма беше с огърлицата на Rahan от истински акулски зъби 🙂

    – Хубавите неща се носеха от чужбина. “Хубаво или българско?” – лаф от този период. Единственото място в София, където нещо можеше да се купи, беше Кореком и той работеше с долари.

    Да, така беше…

    В кварталния супермаркет нямаше нищо. Ако се появи нещо, веднага се нареждаше огромна опашка. Ако не висиш по опашки и нямаш рода на село да ти праща храна, можеш да умреш от глад.

    Не, не беше така. Нямам нито един роднина в провинцията и някак съм оцеляла с продаваното по магазините. Имаше 3-4 вида колбаси, които не бяха тъпкани с консерванти, имаше обикновени сирена и кашкавали, винаги е имало месо, през есента имаше недостиг на олио, защото всички правеха туршии (btw тази година майка ни направи няколко буркана с царска туршия, става велика, не може да си купиш нещо такова с всичките пари на света!), летем пък захарта свършваше заради компотите… Плодовете и зеленчуците бяха истински, с дъх на лято. Да, нямаше домати за Нова година, нито пък банани през юли, наричаха ги “сезонни стоки” 🙂 Но пък бяха вкусни, а не пластмасови.

    По този повод – нямаше мебели, автоматични перални, хладилници и какво ли още не.

    Имаше български, три модела и половина от всеки артикул. Мраз, Перла, ей такива брандове-чудо.

    – В Кореком-а имаше едни примитивни електронни игри, по 14 долара парчето. Ако имаш такава – си полубог. Българите и руснаците бяха направили некачествени имитации, по 29 лева (Mermaid), от магазин “Младост” в Дружба 1. Те даже не се брояха за електронни игри.

    Имаше електронни игри от ЦУМ, Детмаг (какво стана с него, приватизираха ли го?), малкия ЦУМ на Пиротска и Млад техник. Мисля, че бяха руски, да, но пък що тетрис съм изиграла…

    – Искаха да национализират на баба ми и дядо ми къщата 1986г., за да си построят комунистите от СЪСЕДНАТА КЪЩА кооперация. Не им стигал парцела. В последния момент нашите я размениха за апартамент, така че в къщата се засели многодетно семейство, а някакъв закон там правеше невъзможно да се национализира къща от многодетно семейство.

    Уф, много беше зле положението с имотите 🙁 Имахме половин декар двор в центъра на София и не ни позволяваха да си построим къща, защото бяха решили, че ще бутат цялото каре и ще правят на негово място нещо… до което и не стигнаха. Съответно се налагаше да живеем с баба и дядо доста години, докато ни “дадат” апартамент като крайно-нуждаещи се. Въпреки че имахме пари да си го купим, родителите ми събираха всяка стотинка за заветното жилище.

    – Не ме избраха за отряден председател, защото нямах роднина комунист. Избираха само Тихомир, защото баща му е директор, и Весела, нещо с чичо й.

    Не е истина това. Аз бях отряден председател, защото бях най-добрата ученичка в класа и същевременно бях популярна. Както вече казах, нямам роднини комунисти или апаратчици. Спомням си добре как беше: съучениците ми предлагаха кой да е председател. Обикновено момчетата искаха шеф да е момче, а момичетата — момиче. Обаче все се намираше някое момче-декадент, дето да ме харесва и да гласува за мен 🙂 И така.

    – Нямаше плодове и зеленчуци и хората правeха компоти, за да не измрат от скорбут. На терасата – задължително праз под 1 стъкло.

    Имаше през лятото, през зимата — не. Не се внасяха пластмасови турски боклуци просто.

    – Най-редовно нямаше ток и вода.

    Режимът на водата беше 1994-1995 година, когато кмет беше Янчулев. Режимът на тока за първи път се случи през 1984-1985, точно учех за кандидатстване в гимназията, налагаше се да чета на свещи, та си прецаках очите. Изнасяше се адски много ток за Гърция, за да се закърпи някак положението, че държавата беше почти фалирала.

    – Имаше деца. Не като сега, имаше много деца. Ходихме си сами на училище и нямаше особена опасност някой да те открадне. Играхме навън до среднощ.

    О, как се забавлявахме! Теда е на 7 години и никога не излиза без придружител, не е оставала сама у дома за секунда, дори като е на площадката — някой я надзирава. А ние… обикаляхме улиците свободно, защото нямаше шибани коли, играехме на топка, гонехме се, карахме кънки и колела (имаше перфектен асфалт около нас, гладък като стъкло), имаше люлки и катерушки и пързалки… Щастливо бе детството ни.

    – Имаше някакви смешни вестници, в които всичко е еднакво и са само глупости. Другарят Кубадински бил на официално делово посещение в Мозамбик, за да заздрави българо-мозамбишките отношения.

    У дома вестници не се купуваха именно защото бяха политическа пропаганда, не източникна информация. Но като поотраснах — станах върл фен на списание Космос. И научавах много неща от него, много. Сегашните научно-популярни издания са като за малоумници, правих няколко опита да харесам разните National Geographic и производни, ама…

    – Нямаше телевизия. Нямаше цветни телевизори, остави друго.

    Баба ми още се хвали, че е купила първия телевизор в махалата 🙂 Опера. Събирали са се вечер у дома да гледат новините, а всъщност да социализират. Веселяли са се така. Предпочитам отново да няма телевизори, а да общуваме повече по човешки.

    – Имаше само 2-3 вида сладолед и 2-3 вида шоколад. Имаше някаква имитация на шоколад, кръстена Марципан.

    Марципанът се правеше от соя и беше гаден. За сметка на това като се хващахме на бас, винаги беше “на една голяма крава” 🙂 Силно подозирам, че става дума за Милка, но просто нямам спомен как изглеждаше въпросната крава — освен че беше голям и вкусен шоколад.

    – Имаше компютри, струваха по към 2200 лева правец-а. Дори на директора детето нямаше компютър. Продаваше се в рум-а в Младост 2 и постоянно карах нашите да ме водят там да го гледам.

    Както всички знаем, по онези години и на запад компютрите са стрували майка си и баща си 😛

    – Имаше почивни станции, на които се почиваше здраво. Плебса, като нас, караше 1 море за 14 дена, на Слънчев бряг. Аристокрацията, учила в Русия марксизъм и ленинизъм, караше 2 морета (Албена и Златни пясъци) и 1 зимна ваканция в Пампорово.

    Тука направо си съчинявал 🙂 Предприятията, в които работят родителите ти, са имали станции на различни места по морето. Баща ми все ни водеше на Китен (бунгала на брега на морето с обща баня за всички), майка пък взимаше карти за Златните и веднъж за Обзор, но въобще не ни хареса, от баба пък ходехме на Китен в комплекса на МНЗ, суперякото място. Никой не е ходел на три почивки, защото си имаше строго ограничен брой почивни дни — три седмици за всички. И толкова. Неплатеният отпуск беше чудо-нечувано, мисля, че трябваше да ти се разпишат всички началници и колеги едва ли не, за да ти дадат три дни допълнително.

    – Слънчев бряг беше магия. Имаше боулинг, електронни игри, безкрайна плажна ивица и ГОРА. Сега там няма гора. Където беше гората, се изправи гора от стомана.

    В края на 80-те започнах да ходя там и наистина беше яко. Море, гора, зеленина, хотелите бяха само на две линии, не като сега…

    – Имаше манифестации. Целия народ се строява да му помаха Тато. Имаше ленински съботници, в които обикаляхме около блока да чистим боклуци.

    Пу, как ги мразех тези манифестации. Все трябваше да се марширува за нещо, все се репетираше, та да не се изложим пред големите. За сметка на това съботниците бяха добра идея — беше чисто! И се учехме да пазим чисто.

    – Имаше доносници. Бяхме инструктирани определени неща да не ги приказваме. Политически вицове разказваше единствено сина на директора.

    Никакъв спомен нямам за политическите вицове. Спомням си, че имаше разни за Рейгън, Брежнев и бай Тошо, ама какво се казваше в тях съм забравила. Не, че родителите ми са крили тези неща от мен, просто с детския си акъл съм смятала, че са безинтересни. Не съм знаела за доносниците, никой от семейството ми не е страдал от такива.

    – Имаше връзки. Но за връзките трябва да напише някой по-възрастен, те са си цяла глава от историята.

    Връзките бяха голямата работа. Защото всичко се вършеше на бартер. Ако работиш в Арома сменяш козметика за банани, ако си в РЕП — вестници за обувки, ако си в ЦУМ — дрехи за самолетни билети. Просто защото такъв е глупавият манталитет на българина. Крадлив.

    В заключение ще кажа: онези години като цяло не бяха хубави. Основно защото липсваше правото на избор. Но съм длъжна да добавя, че и в момента също почти не можеш да избираш, макар и на друго ниво. Някога липсваха модерни дрехи, сега няма инфраструктура, не ядяхме банани, в момента нямаме въздух за дишане, не ходехме в чужбина, а тази сутрин видях, че отново целият паркинг пред блока е освинен, боклукчиите са разпръснали съдържанието на поне половин контейнер наоколо. И положението съвсем не е по-добро от някога. Просто е различно лошо.

  16. fen on November 11th, 2008 09:07

    Вижте, за тези два строя ще спорим още няколко години.После вече никой няма да си спомня.Или пък няма да сме живи за да говорим за комунизма.Животът продължава.И сега, както преди има много още какво да се желае.И в двата строя, ако някой е искал е могъл да промени нещо към по-добро.Винаги обаче интересите на малцина са били по-големи от масата.

  17. agabaga on November 11th, 2008 09:59

    ЕЛФА е популист и демагог.
    Не знаете нищо за миналото.
    Яжте луканки от соя и сланина.
    Яжте сирене от сурватка.
    Яжте кисело мляко от нишесте.
    Подслаждайте си живота с Кока-Кола от пласмасова бутилка, която също е някакъв съвременен сурогат нямащ почти нищо общо с предишната.
    И ако от това успеете да узреете – пишете.

  18. dzver on November 11th, 2008 10:36

    Пояснения за домашния тел. Най-много съм живял в Дружба 1 в София. В Дружба 1 прекараха телефони някъде след 1995г.

    Пояснение за Lego – в реповете нямаше. Познавах всички репове и всички репаджийки, защото ги обикалях в търсене на Pif. Pif също го нямаше, освен ако не идеш в определен ден и час. Мисля че се продаваше нелегално, защото цените му варираха – от 2.30 до 3.50

    Едно друго нещо забравих – имаше ВЕФ-ове и Радио Свободна Европа на дълги вълни. И VOA Europe (The Voice of America), Дойче Веле, BBC London. Можех да ги ловя със завързани очи:)

  19. Boriaz on November 11th, 2008 10:51

    Свободата, Санчо, е велико нещо! Не като салама.
    Аз пък да ви кажа за провинцията (все пак не всички сме били “столичани”).
    – Проблемът с жилищата беше всеобщ.
    – Храна имаше, и не само че имаше, ами когато идвахме на гости на роднини и познати в София ( и двамата ми родители са завършили висшето си образование в София) си купувахме някакви деликатеси от ЦУМ и Халите. Само там имаше повече от 3-те вида от всичко- от салам и хляб до цветни телевизори.
    – Пътуването до София, морето, планина и въобще ПЪТУВАНЕТО беше нещо върховно и рядко.
    – Хората си помагаха и бяха добри един с друг. Аз за някакви “репресии” не съм чувал, но и никой не смееше да прояви инакомислие.
    – Хората работеха, ядяха, ходеха до тоалетна и се събираха “на гости”, защото освен коли нямаше и кръчми (не че въобще нямаше, но по 1 Балкантурист, 1 Обществено хранен и още нещо долнопробно).
    – Да отидеш на театър или концерт беше върховно изживяване. Нищо, че аз Росица Кирилова не я понасям от малък- “културно меропрятие” беше като обетована земя.
    НЯМАШЕ
    – концерти на Металика (то и касетки и касетофони нямаше, но българинът е предприемчив и намираше).
    – екскурзии в чужбина- средно веднъж в живота (след ходене по мъките и то предимно в соц. лагера).
    – кабелна телевизия.
    – интернет (те и на запад не са имали тогава де, но в Северна Корея, Виетнам, Куба и соц. държавите все още няма, или е някаква осакатена цензурирана версия).
    – права- не можеше да искаш увеличение на заплатата, защото се смяташе за неприлично.
    – избор- имаше от всичко по 1 вид винаги (сирене, кашкавал, салам, телевизори и т.н.), по друг пускаха рядко (обикновено по-добър от първия и си правеха майтап да гледат как се образува опашка). Имаше и неща, за които само бяхме чували че ги има, но никой не ги беше виждал и се предполагаше че са нещо неземно (салам Амбарица примерно).
    – нямаше партии- имаше само една- БКП, с два сателита- БЗНС и ОФ. Но за сметка на това някой партиен член като прекалеше със своеволията си се появяваше висшестоящия и му набиваше канчето, при това здраво.
    – нямаше таксита и “бакшишите” бяха още по-нагли и от сега, ако въобще е възможно това. Но те бакшишите в Бг винаги са се смятали върха на еволюцията, така че нормално.
    Извод- предпочитам да работя по 10 часа на ден, да се блъскам в задръстванията и да шофирам по път с дупки МОЯТА кола (била и на 50 год. 5-та употреба, но МОЯ), но да ходя на концерти на групите, за които тогава дори и не сме си мечтали че ще видим, лятото да се къпя на Бяло море вместо в тази помия, в която превърнаха Черно море (но то никога не е било и кой-знае колко хубаво, просто нямаше друго). Да си избирам от магазин, в който има избор. Само да си оправят здравеопазването и можем да приемем закон, според който се забранява на политиците в България да работят- избират си го (те и без това са едни и същи0.
    Ако искам да видя Париж- да си взема два дни и да отида да го разгледам, без да се блъскам за визи, като през това време ме разследват милиционери, доносници, военни и т.н. Ако някой изпитва носталгия по комунизма- да отиде за 1 месец в Куба, Китай, Виетнам, Беларус и т.н. и да прецени отново коя носталгия е за предпочитане- тази за свободата, или тази по салама.

  20. Крис on November 11th, 2008 10:57

    Помня ги тези неща, че и още – моят “стаж” в онези времена е по-дълъг от твоя с има няма десетина години. Не изпитвам никаква носталгия. Едно ми е много чудно обаче – защо от детството, прекарано в комунизма с всичките му безумия, имам много повече спомени (добри или лоши) отколкото от последните 20 години??

  21. аз on November 11th, 2008 11:26

    защото всеки помни детството си с носталгия. аз съм роден 88 година и съм израстнал с прехода, който от после разбрах колко ужасен бил. аз не съм усетил 🙂

  22. Тато on November 11th, 2008 11:27

    “от тогавашната аристокрация – деца на тираджии примерно”

    Сори, майна, няма да чета надолу.
    Надявам се знаеш, че ДЕМОКРАЦИЯ-та е ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР + СТРИКТНО СПАЗВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА.

    Останалото е от … Лукавия.

  23. dzver on November 11th, 2008 11:31

    ps. за режима на тока и водата. В София може да е нямало режим, но като малък живях предимно в Стара Загора. Там вода нямаже задължително поне 3-4 часа дневно. Ток също.

  24. КАБАК on November 11th, 2008 11:37

    Не забравяй,че не след дълго ще си спомняш с неприязан и възхита за мутраджийския период…Просто човека е така устроен и никога няма да намери нирвана.Но е истина така също,че го очаква свят с отровен въздух,земя без дървета и реки,само боклуци и то многократно повече отколкото преди и след ІІ-та световна.Е това вече никой не е в състояние да прекрати.Единственното хубаво нещо за нашта планета Е,колкото по-бързо се самоунищожиме толкова по-бързо ще започнат процесите и циклите на рециклиране.А щом на планетата се появи отново човека ще си направи боклуци и така до избора на чернокож президент….и.т.н.вече си знаеме……..

  25. КАБАК on November 11th, 2008 12:08

    Разбира се,че е възможно да стане и друго.!?Например:Всички концерни за производството на фетиши предназначени за човешката лакомия и егоцентризъм да престанат да функционират.Всички мързеливи хора по света да залесят планетата с трева,цветя,гори,храна.Престъпниците от всяка страна да почистят боклука.Никога повече да не се убива живо същество на планетата-земя за храна….и равновесието ще се възстанови….Само една малка промяна е нужна вместо Черен/Жълт-Шеф на света,а горните фантасмагорий със срокове за изпълнение като за олимпиада……

  26. koko on November 11th, 2008 12:21

    Вижте, другарки и другари,

    Едно да е ясно никой никога няма да може да разкаже обективно “какво беше тогава”! Всеки мери според личната си легенда. А ето каква е моята:
    – в магазина имаше всичко, от което се нуждаех – а аз се нуждаех горе-долу от една филия с лютеница, хапната набързо между две игри на фунийки в задния двор на блока; имаше наистина 2-3 вида салам – никога не ми е пукало за това, а шунката и луканката не че ги нямаше ама бяха скъпи – не ни бяха по джоба, имаше божествено сирене и топъл хляб, но за него опашките бяха легендарни – не защото го нямаше, а защото беше вкусен и истински. Иначе на пазара имаше ‘секъв зеленчук стига да му е СЕЗОНА – нямаше разните му там екзотики – банани, портокали и т.н. – ама ги нямаше изобщо, хич (говорим за Велико Търново) и ни ги пращаха с колети приятели от София.
    – МакДоналдс не бях хапвал до 15-та си година – и сега не ям – гадно е!
    -Помня, че беше много спокойно – милицията пипаше здраво и всеки хулиган го намираха за максимум 1 ден и в ТВУ, Прибирах се сам от другия край на града по мръкнало и ми се караха, че не съм вечерял, а станало късно – кви престъпления, кви опасности – ако се изгубиш отиваш при някой възрастен да те заведе до вас и те те водеха, светофари нямаше и задължително пресичахме с някой НЕПОЗНАТ възрастен за ръка – за по-сигурно; а “Извинете колко Ви е часа?” беше класика;
    -Доноснически изпълнения имаше, но на по-високо ниво – всички деца разказваха вицове за “Бай Тошо”, смееха се с пълно гърло и на никой родителите не отидоха в лагер или пък някой не беше “изпратен при директора”
    -Учителят беше полубог – уважение, подчинение и ред!
    -Армията беше адска машина – страшилище! Помня какво ставаше щом Военното училище започваше стрелкова подготовка, помня и танковия полигон
    -Навсякъде имаше лекарски кабинет и безплатно медицинско обслужване – качествено
    -Колите бяха кът и се чакаше, а старата кола отиваше у роднини (старата кола беше винаги най-много на 5-8 години-ЗАКОН)
    -Детската градина беше място за социални контакти и романтика – не за наркосрещи
    -Не се заключвахме!!!!!
    -Връзки нямахме, но не са ни и трябвали
    -Подслушваха телефона и дома ни- родителите ми намериха случайно “бръмбарите”… Колко глупости съм изговорил по тоя телефон…
    -Играчки имахме до насита, ЛЕГО имах чак след 92г., но пък старите конструктори си бяха екстра
    -Играехме на “Не се сърди човече”…

  27. dzver on November 11th, 2008 12:38

    само не с носталгия за безплатното медицинско обслужване, щото съм пострадал от това. Като докторски син трябваше сега да карам Ламборджини, не да съм преболедувал куп екзотични болести и да съм расъл в мизерия.

    Колкото до гамените и ТВУ-тата, джобиха ме всеки ден. Нямах нищо, което могат да ми вземат, но продължаваха да опитват 🙂

  28. КАБАК on November 11th, 2008 12:40

    А до тогава:като-І-во начинание/на мястото на Кремиковци,най-модерния дворец за децата на света/сираци,изоставени,инкреминирани,пренебрегвани и унижавани/един модерен кибук/кинддорф или каквото и да е,но предназначено за тях.Да спортуват и себеизявяват,да развиват таланти и умения,за да са полезни на света.Помщен персонал от хората на Кремиковци,гара Яна и другите изстрадали и потърпевши.Пари-от “боклуците на България”/в пряк и преносен смисъл/.Р.S.-Преди окончателното му затваряне да земат да го разтопят паметника пред НДК или да го продадът на някой “боклук”да си го цъкне в Б/Б/Б/С/Д/бистрица,бояна,банкя,симеоново,драгалевци или на морето-само не в Б/боровец/

  29. Божо on November 11th, 2008 13:30

    @Антония – нищо изкривено не е казал dzver
    Не знам, къде си живяла, май в София, до колкото рзбирам, ама поне в провинцията нещата бяха както са описани в поста, макар авторът да има по-малък “стаж” през комунистическо време.

    За пералните и хладилниците – формално имаше, ама се купуваха със записване и се чакаше най-малко с месеци, за цветните телевизори беше кошмар.

    Това за новите блокове с телефони въобще не е вярно. Чакаше се зверски за телефон. Даже когато се преместихме от къща в блок, чакахме 3 години, въпреки че преди това имахме телефон и си запазихме номера.

    По магазините пеиодично изчезваха различни стоки и ги нямаше с месеци. За това и хората се презапасяваха, когато “пуснат” нещо.

    Кола и швепс имаше, ама най-често с връзки. Аз купувах когато имахме гости от клубчето на активните борци до нас и ако беше на смяна “чичото” ми даваше, а “лелята” ми казваше “Няма кола, много я пием и сме я изпили”. Пазарувах такива стоки от там, зашото по магазините просто нямаше. Швепс понякога “пускаха”, но кола имаше само по ресторантите и то не винаги.

    И по останалите ти забележки имам какво да кажа, ама да не препълваме коментарите. Явно си зависи кой къде е живял.

  30. Стойчо М on November 11th, 2008 14:42

    В един средно голям град в България телефон си прекарахме 93 година с ВРЪЗКИ!!!

    Една зима когато бях втора смяна на училище предиобедите ги прекарах на опашка в магазина за да купя нещо с КУПОНИ!!! Забравихте ли купоните? Забравихте ли кой фалира България?

    Носталгията към нечия младост и хубави времена е едно, защитаването на диктатурата и престъпният комунистически режим – съвсем друго!

    А хубави детски площадки и паркове и сега си има навсякъде по света, където хората са достатъчно умни да се организират и да изберат качествно управление. В същият този среден град в България повечето паркове в момента са оправени, и улиците и тротоарите са си чисти. Не че няма корупция и т.н.

  31. Iri on November 11th, 2008 14:42

    Всяко нещо, като медала, си има две страни
    Разбира се имаше много неща – и почивки на море и планина, и летни и зимни детски лагери и лагер-школи, и библиотеки с много и най-различни книги…
    А и нямаше много неща – нямаше право на различно мнение, право на глас, право да противоречиш…
    Аз лично не искам да се връщам – бях там в продължение на 25 години.

  32. koko on November 11th, 2008 14:57

    Стойчо М. не е като да не си прав, но купоните дойдоха доста по-късно – след безумията на бай Горбачов, а пък ’96г. съм се бил за хляб, но както и да е.

    Прав си и за градинките – София е най-мръсния и грозен град но не града, а хората са виновни! Я идете в Търново да видите каква кукла е градчето, а Варна, а Пловдив – чисто и спретнато… Но не това е темата.

    За диктатурата също не си чак толкова прав – пак казвам всеки съди по личните си преживелици! Тъпотии е имало и тогава, но все пак сега по-малко ли са!?!

    По-скоро ми е интересно да чуя кой как си спомня соц-а – кой с лукчетата, кой със “Швепса’, кой с фунийките и кражбите на 2-3 ябълки от съседната градина… Все весели неща!

  33. Гонзо on November 11th, 2008 15:57

    Антония е права, че малко драматизира Дзвера, но пък някои други са написали откровени глупости. Като гледам, повечето писали са расли като мен през 80те, а ние просто си нямаме представа какво е ставало през 50те и 60те, освен написаното след 90та година. Така че за репресийте и политическите вицове не се изказвайте компетентно.

    Лего – наистина нямаше, имаше български конструктори он същия тип, но с доста по-ограничен арсенал от елементи. По някое време в Млад техник бяха пуснали Лего на невъобразими цени и аз ходех да зяпам. Но за това пък електрическите влакчета на Пико бяха на доста по-приемливи цени от сега, все пак бяха от ГДР.

    Телевизията – в България телевизия има от 1965 година, а цветно излъчване – някъде от 70те. Освен руските Електрон, през 80те се произвеждаха и български – София и Велико Търново. По този повод баща ми беше в командировка във ФРГ, от където ми донесе 3 колички Матчбокс, голема радост! Няма да ви казвам, че му се наложи да урежда половината кооперация да си вземат цветни телевизори без да чакат ред. А за телевизорите Юнност не ми говорете!

    Спомням си, че по нова година се чакаше по 3 часа на опашка за банани и портокали, и можеше да купиш по 2 килограма, за да има за другите.

    В битово отношения социализъма имаше некои предимства за раята, но всеки по-свободомислещ човек е бил мачкан всячески. Никакво безплатно здравеопазване и (привидна) сигурност не могат да заменят свободата на личен избор, свободата на придвижване и Свободата въобще. И мен ме джобеха редовно, и помня какви побоища ставаха на мачовете Левски – ЦСКА, така че не ми разправяйте, че хващали хулиганите.

  34. legrandelf on November 11th, 2008 17:04

    Популист и демагог! :)))

    (rofl)

  35. Nicky on November 11th, 2008 18:07

    Явно наистина има значение, къде си живял…Почти на 100% съм съгласен с Антония, понеже и аз ги помня тези неща! Легото по реповете не си го спомням. Спомням си само, че изчезваше мнооого бързо. Нашите не са били членове на партията, а телефон имаше. Режимите на тока започнаха 91-ва, ако не се лъжа и т.н.

  36. dzver on November 11th, 2008 19:21

    Капка по капка вир
    вир по вир язовир
    язовир по язовир вец
    вец по вец – лампичка с газец.

    тоя виц не е измислен 91-а, лъжеш се nicky. Говоря ти за режими на тока 82-89 г., които ясно помня, главно в Стара Загора.

  37. Калоян К. Цветков on November 11th, 2008 19:33

    Хехе, “вец по вец” … АЕЦ 😉

  38. паро on November 12th, 2008 03:19

    Еееее и аз имах такава игра! http://mqsto.com/game/16
    Беше голямата мания, събираш яйца като ненормален по цял ден 🙂

  39. a on November 12th, 2008 12:18

    Mного исках лего, бяха ужасно скъпи, даже едно лего от 52 парчета не можех да имам. Както и кола с дистанционно и тая игра с яйцата и двете бутончета:(
    Сигурно и на нашите им е било гадно, щото винаги плачех на Коледа.
    Като видя някъде детенце, което иска нещо и не може да го получи, се сещам винаги за това.

  40. Сандо on November 12th, 2008 13:15

    Много правилни спомени! Радвам се, че все още има хора, които помнят това безумно време! Идеята ти е страхотна и се надявам и други да си спомнят и да пишат на тази тема!

  41. nikcname on November 14th, 2008 05:15

    “Другарят Кубадински бил на официално делово посещение в Мозамбик, за да заздрави българо-мозамбишките отношения.”

    то това още си го пише по вестниците, само Другарят е друг

  42. Сандо on November 14th, 2008 11:44

    Абе няма какво да си говорим – всичко в поста е вярно! Обаче някои другари идеализират миналото, защото ги гризе съвестта… Иначе на снимките от онова време – ако имате такива въобще, защото и фотоапарати нямаше…- можете да видите същите разбити детски площадки и същите разчанчени панелки. В месарския магазин наистина нямаше никакъв избор – в хладилниците се мъдреше само един вид замразени пилета, а всичко останало беше на приливи и отливи, има-няма според както се получи… Липсата се наричаше дефицит… При епидемия от от стомашно-чревни заболявания основен проблем беше дефицитът на тоалетна хартия – тогава голяма част от народа запретваше ръкави да прави изрезки от вестници (за по-качествено избърсване е добре вестникът да бъде смачкан предварително). А знаете ли какво наричахме “дефицит в дефицита”? Парче шпеков салам увит в тоалетна хартия…
    И това е само за материалната мизерия… За останалото просто не ми се говори!!!
    Тези, които поставят под въпрос мерзостта на тогавашната мръсотия, са същите, които мърсуват и сега.
    Ае!

  43. dzver on November 14th, 2008 12:05

    Употребата на вестници за бърсане е опасна, защото мастилото е канцерогенно. Отделно че боли ;P

  44. bubka on November 14th, 2008 15:27

    Еееееее боулинга в Слънчев бряг, чаках по цяла година родителите ми да ме заведът, беше цяло космическо приключение…..От “миризливите” бунгала на Иракли до рая за чужденците в ….Ама искам си сега Иракли ама няма, но нищо друго от това време не искам, дори и на тази цена!

  45. Радио on November 14th, 2008 19:04

    Я каква хубава темичка имало. Много интересно и готино написана. А на мен преди окло месец ми дойде една идея, която осъществявам в момента и е точно по тази тема. “Как се пишеше за музиката по времето на социализма” (става дума за “популярната музика”)
    Може да почете тук: http://muzika70.wordpress.com/
    Надявам се да Ви бъде интересно.

  46. Николай on November 15th, 2008 17:09

    Върна ме в ония луди години …. как с 50 ст. си купувах закуска, сладолед(ескимо с глазура) и вафла, оставаха стотинки и пак ядях сладолед (ескимо с глазура). Помня дядо ми …. имаше заделени 150 000 лева (достатъчни за 5 коли и 5 апартамента), уви нищо не купи, изгоряха.Както и да е, бай Тошо беше култов играч!

Оставете отговор