Рибарица, Плевен
Най-сетне направих сефтето на авто-туристическия сезон 🙂
Избраното място беше Рибарица, като имахме намерение да се разходим по тетевенските екопътеки, може би до Моровица или Гложенския манастир. Вместо това се отдадохме на мързел и спахме, ядохме, пихме и гледахме Heroes на лаптопа. Прекарахме си половината време в кръчмата Алпийска къща, в която храната беше вкусна и неотровна, препоръчвам я с чисто сърце. Стига да не бързате 🙂
Гледката е прекрасна, а Рибарица е изходен пункт за няколко стари балкански хижи – Ехо, Козя стена, Вежен – но са все далеч и не ни изкушиха.
В самата планина е построена рибаришката перла, Евъргрийн палас, подходящ за богати майки с деца. Басейн, шезлонги, легендарно лошо обслужване и цени, дето не са ми по джоба. Иначе мястото е красиво и поддържано, бих го пробвал, обаче форумите ме наплашиха 🙂 Пък и като видиш автопарка, състоящ се само от мутренски возила, ти се отщява.
Рибарица е засегната от синдрома Банско. Построени са нови хотели и къщи, но не е построен път, нито тротоар.
Малък квартал от 10-тина вили е построен до хотела. Изглежда не са продадени още, но са поддържани добре. Архитектурата е малко странна – недоумявам, каква е ползата от това нещо? Половин къща, без собствен двор?
Докато бяхме там, от половината вили в селото димяха барбекюта. Ние се настанихме също в частна вила, но не случихме съвсем. 35 лева нощувка, а казанчето не работеше, тоалетната и мивката бяха с неправилния за хотел кафяв цвят (искам всичко да е бяло, за да си личи, ако не е чисто). В стаята ни имаше заключена врата към основната част на вилата, през която слушахме нашите шумни и раннобудни домакини. Нарежда се някъде в долната половина на местата, където съм нощувал, но далеч от последните места.
А ето тук може да се види как военните отбраняват държавата. Това е Военен почивен комплекс Рибарица – ВПК. Разположен е може би на най-хубавото място в селото, има собствена ски писта, поддържана ливада, кортове, алейки, заведения и прекрасен изглед в двете посоки. Във форума бг-мама се споменават и хлебарки и въпреки това изглежда едно от най-изкушаващите места там, освен някои частни вилички, които се наемат цялостно и предварително.
ВПК-то е построено в соц стил, типична ремонтирана соц почивна станция, чрез която военните развиват нетипичен за тях бизнес, но явно се справят прилично. Не е тяхна работа да въртят хотели, служил съм в близост до такъв и знам, колко много погрешно е това.
След като се наспахме и наядохме в Рибарица, решихме да отскочим до Плевен за печат от 100-те обекта и да покажа на милото къде съм бил войник.
Ето ЦУЦПМКН, ШЗО и понастоящем някаква бригада или полк – тъне в забвение, за наше щастие. Няма вече набиване на крак по плаца. Няма служба 🙂 Ще порасне едно поколение момчета, чиято психика не се е срещала с най-голямата простотия на земята – и те може да изградят в тази държава нещо, различно от соц.
Публикувано в: 100-те обекта 12 коментара
RSS 2.0
Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:
Коментари
12 коментара на “Рибарица, Плевен”
Оставете отговор
-
Feed Me!
-
Категории
-
-
-
За мен
-
Търсене
Блогове
Приятелски сайтове
Проекти
Рибарица е едно райско кътче, всеки който е пропуснал да ходи там да наваксва. Хората са много дружелюбни и госторпеимни, цените са се вдигнали малко но е страхотно!
Препоръчай някое място за нощувка?
Колко станаха печатите ? 🙂
Ами частните вили са за предпочитане, но не помня адреса на тази в която бяхме ние. Цената беше 20лв на нощувка с климатик, кабеларка и отделен санитарен възел. Семейството беше изключително гостоприемно, направо ми беше кеф че бяхме там. Впечатление ми направи че имаха една звезда с повече лъча или нещо подобно. Намираше се по главният път но не помня никакъв адрес.
От снимката пред ШЗО не става ясно кой район е това? Нима всичко е разрушено? Не съм бил там отдавна, ама като знам какви зандани бяха, просто не ми се вярва, че всичко това вече не съществува.
Съществува, просто няма наборни войници вътре. Малко кадроваци и това е.
Ех, Школа любима 🙂
Това е Трети район; след НШЗО, УБ, ЦУЦ-МУЦ-Пуцове и прочее превъплъщения стана дом на Пета Механизирана Бригада.
Школата (като идея) не беше продукт на соца и нямаше вина за привнесените и успешно адаптирани соц-безумия.
Аре,sic transit, бе, gloria mundi. – казах й с роботски глас на изпроводяк.
Школата спеше и не ме чу.
вила ретя рибарица няма да съжалявате
дай снимки, цени и повече информация
снимки виж в бг глобе тетевен рибарица вила петя цените са 15лв легло ползване кухня басеин собствениците са прекрасни хора вилата е нова добре обзаведена ние прекарахме чудесно
Тъпите комплексирани шапкари няма вече върху кой да си избиват комплексите и я няма вече далаверката с постоянните кражби на продоволствия от артелната.
Кофти за селчовците пишман-войникари от ПУевен.
Повечето от съкратените офицерчета и старшинки сега са с по една пенсийка и кой бачка, като охрана в някой склад или строеж, кой държи на кочо мъдете и те така.
Като говорим за перлата на Рибарица според мен не е Евъргрийн (където само съм ходил да яздя и да да пия кафе в лобито), а хотела на Доган, който е в по – централната част. Наистина страхотно село, обичам го . Най – вече да се съберем с приятели в някоя вила където да си направим сами скарата. Малко неприятно дълго е за съжаление – около 12 км.