Книгите, които чета

April 26, 2008

Комитата ме предизвика да споделя какво чета, какво съм чел и какво ще чета и ме вкара в изненада. Оказа се, че съвсем съм занемарил навиците си по четене на книги или нещо ми убягва.

Последно прочетох:
Литвиненко – Люблянската престъпна групировка

Трябва да ги докарам до 3, обаче проблемът е, че предните 4 или 5 книги на хартия, които започнах, не завърших и понеже чета и в Библиотеката на Борислав, не мога да си спомня кои са другите 2, които съм завършил и кога. Чета:

Взимам си думите назад – Суворов – отметката е на 247 страница и това е невероятен подвиг, защото книгата е убийствено скучна. Суворов се повтаря непрекъснато и в полза на историческата достоверност пише числа, числа, числа, доказвайки какъв мошеник е маршал Жуков.

Мечът на Шанара – отметката е някъде към 150-а страница на тази книга, която за да довърша трябва да се случи нещо наистина ужасно с мен и да изпадна в ужасна скука, без възможност да вися в мрежата.

Шестте свещени камъка – на Матю Райли – най-скучната книга на Райли. Скучна и глупава, страница 203 е маркирана с оромно количество прах. Ще да съм на нея от доста време.

Децата на Хурин – на Толкин? не, не е на Толкин и на нищо не прилича, по-тъпа е и от предните 3, за които писах.

Та доказателства за завършени книги, различни от учебници, имам чак в миналогодишната лятна отпуска – Рифовете на космоса и 3-те на Суворов – Освободителят, Аквариумът и Контрол. “Защо искаме да си богат” на Доналд Тръмп и Робърт Кайозаки я четох в някакъв сканиран вариант, но дали съм я прочел цялата – никой не знае.

Последните книги, които купих са:
Книгата на Черепите – Робърт Силвърбърг
Животът като партия шах – Гари Каспаров

Бих препрочел библиотеката ми с класическа фантастика – особено творчеството на Азимов. И Тримата мускетари. Тях ги препрочитам всеки път, когато мога и винаги ми доставят удоволствие.

Прехвърлям предизвикателството към Радан, Антония и Fenia.

Публикувано в: Гърнето с боба 3 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

3 коментара на “Книгите, които чета”

  1. Joruel on April 26th, 2008 20:47

    Хах, за Суворов имам същите впечатления. Интересно, интересно, но първите стотина страници. После същото нещо се повтаря до безкрай и така…4-5 книги :))) Не си губи времето, повечето хора не го взимат насериозно, макар да има известна логика в разсъжденията му.

  2. Радан on April 26th, 2008 21:20

    Сори, Ворце вече те превари. Но аз съм се отчел:)

  3. dzver on April 26th, 2008 22:22

    Изтървал съм поста…

Оставете отговор