Огледалото на Румен Петков

March 30, 2008

Румен се усмихваше на огледалото. Той и образът отсреща много си приличаха. Този неповторим чар трябваше да зашемети журналистките. Беше му помогнал много през годините на денонощните партийни заседания, в които човек нямаше време дори до тоалетната да отиде. Налагаше се да ползва алтернативни методи за облекчаване.

„За всичко е виновен Костов.” – каза Румен на Румен от огледалото – „И Буш. Но Костов, защото е протеже на Буш. Търси под вола теле, все едно те не крадат. И Костов и Атанасов, всички тиквари лапкат. Що нещо приватизираха, пък нашето правителство само няколко концесии и реактори придвижи, и то в национален интерес”.

Образът от огледалото отговори:
“Не си прав. Бай Тошо не лапкаше.”

Румен се огледа подозрително. Мразеше да го гледат докато говори с единствения човек на ниво в тази държава. Надникна през прозореца. Две черни BMW-та го чакаха. Всички светофари по пътя му вече светеха зелено.

„Костов нещо прави. Не мълчи. Жан така го бутнаха с интриги, а той точно беше започнал да развива икономиката. Кремиковци по ония времена правеше двойно повече продукция и всичко беше държавно. А сега какво? Разпродадоха имотите на безценица.” – Румен млъкна и се впери в една брадавица. От отражението го лъхнаха алкохолни пари. Румен се смути, а Румен в огледалото се ядоса:

„Иди там, тресни един юмрук на масата като мъж, да подскочат микрофоните и кажи, че Костов е виновен. И Илиев е виновен. И Танов.”

Отражението пак лъхна спиртни пари.

„Да ударя още едно или да ходя на пресконференция?” – Румен игнорира Румен и се съсредоточи върху битовия въпрос. – “Бе я малко за кураж. Те там ще са само наши момичета. Толкова са забавни, смеят се на всичко, което им кажа.”

А Румен две, онзи в огледалото, трупаше сили, защото беше решил да напусне. Да напусне огледалото. Беше измислил вчера хубава реч1, в която Румен едно подава оставка. Румен две взимаше властта на четвъртото голямо, след четири големи пресконференцията щеше да е негова.

Последната глътка влезе в стомаха и двамата Румен размениха местата си. Беше успял. Четири големи. Най-сетне край на всички лишения. Никога повече Румен нямаше да пие малко четвърто, защото трябва да ходи да изпълнява служебните си задължения.

——————————
1 – Оставка ли искате да подам? Аз държавния интерес защитавам, те оставка ще искат. Ми на ви я оставката, ха ха, хайде де, елате я вземете. – вади хартиен плик от джоба. – Ей ти, момичето от Дума, ела да вземеш, ела да видиш. Любопитна си, знам те тебе.

——————————
Текстът е по повод инициативата на Peio.

Вижте две хубави разработки в блоговете на Радан Кънев, Темплар и CX.

Публикувано в: Литература 4 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

4 коментара на “Огледалото на Румен Петков”

  1. Цветан Дичев on March 30th, 2008 13:00

    Този човек толкова се изложи, че повече няма накъде. Просто няма смисъл да се хабя и да коментирам каквото и да е за този индивид. Дано само по-скоро си подаде оставката…

  2. dzver on March 30th, 2008 17:22

    Ние сме от съюза на българските писатели и изпълняваме поетите граждански ангажименти. Очаквам вила на морето 🙂

  3. Надя on March 31st, 2008 08:40

    много ме развесели с “разказа си” :))) въпреки че надали това ти е била идеята, но все пак реших да споделя 🙂

  4. homeless on April 8th, 2008 20:15

    еееее да го шибат анадолските манафи тоя Р.П“ бе писна ми вече да му гледам физиономията и да му слушам името .

    то се разбра к’во стана МВР се ОЖЕНИ ЗА МАФИЯТА а Р.П. сигурно го е поел до сливиците /отзад -нагоре- посоката/ от кеф само и само да не си иде.

    изруда съсипа един цял град а сега и цяла България ли ???

Оставете отговор