Blog Camp 2008 и от мен
Имах вдъхновяващ ден.
Сутринта професора ми по програмиране ме накара да чакам към 3 часа, за да ме изпита и да ме хване на тясно, че не разбирам наистина масивите и указателите, просто си въобразявам
Благодарение на това събитие изтървах първите 4 часа от Блог Кемп-а. Въпреки че към 2 и нещо вече голяма част от аудиторията се беше разотишла, видях много приятели, познати и непознати колеги блогери, които очевидно с удоволствие бяха дошли да се огледат взаимно.
Имах честта да се запозная с Нели Огнянова, на която съм отдавнашен почитател. На живо вдъхновява, както го прави и в блога си. Щастлив съм, че има хора като нея, които са подготвени, компетентни и разумни и споделят знанието и мнението си в мрежата.
Полафих си добре Комитата, Радан, също с Oggin, Ники Бачийски и Станислав. Бачийски проведе представяне на WP 2.5, от което ми настръхна косата от ужас. Ще дойде един момент, в който ще се откажа да инсталирам нови версии на този софтуер
Успях да се позабавлявам с лекцията на Ангел Грънчаров, който емоционално защити тезата, че практически никой не е обективен в писането на политически блог. Т.е. програмистите са наивни, икономистите изкривени, журналистите – комерсиални, политолозите – неуспешни, момчетата са млади, а всички е най-добре да мълчат. Не уточни кой трябва да говори, но съм убеден, че би могъл да измисли и аргумент срещу философите.
Не успях да разбера идеята за книга с блогпостове или списание с блог постове. Според мен има бъдеще, ако е страница от вестник Шоу или Шок, ама не само с блог постове, ами и с всички коментари към тях. Без коментарите, блогове като моя биха били двете – скучни и неточни, защото в диалога се ражда истината. Това е част от Web 2.0.
Публикувано в: Гърнето с боба 4 коментара
RSS 2.0
Ако постът ви харесва, абонирайте се и оставете коментар :-)
Коментари
4 коментара на “Blog Camp 2008 и от мен”
Оставете отговор

Кажи-речи добре си разбрал идеята ми, но да внеса яснота с едно уточнение. Не ставаше толкова дума за “обективност” (защото “обективен” никой не може да бъде щом се говори за политика), а за това чие говорене за политиката е по-предразполагащо към доверие у слушателите (читателите). Изводът ми беше: тия, които пишат непрофесионално за политика, сиреч политическите блогъри, влияят най-силно върху съзнанията на хората, на гражданското общество, защото техният език и тяхната нагласа към политическото са най-предразполагащи към доверие. А иначе благодаря ти за признанието, че “лекцията” ми те е позабавлявала; в крайна сметка това беше целта, да се позабавляваме, а не да се отегчеваме
отегчаваме исках да напиша
Демек програмистите и икономистите, понеже съм и двете, не трябва да мълчат, ами влияят успешно върху съзнанието на читателите си? Значи не съм те разбрал какво казваш.
Мен ако питаш по-добре си се занимавай с програмиране и с икономика; като чета твоето мнение за това какво съм бил казал сам вече не зная какво съм казал
Но ето в крайна сметка каквото казах или исках да кажа го написах, та да се знае: Блогърът като най-свободен и влиятелен политически анализатор