За живота на кредит

September 26, 2007

money.bg публикува анализ, вещаещ мрачни прогнози за икономиката в развитите страни. Тезата е, че целият свят ще пострада от имотната криза и лошите ипотеки. Всъщност проблемът е по-особен.

Цикъла на кредита – както си го обяснявам аз.

Ако в една икономика никой не взима заеми и изведнъж заемите бъдат измислени, хората ще почнат да ги ползват. За тях това е много изгодно – да купиш жилище с ипотека обикновено е по-евтино, отколкото да живееш под наем. Изтеглените пари ще бъдат вложени в строителни материали, работни заплати, печалба за предприемачите, ще забогатеят банки, нотариуси, агенции за недвижими имоти. Изглежда като win-win ситуация – увеличеният оборот на парите създава богатство.

На втората година, след като е въведен този кредит, примерно 10% от потенциалните клиенти вече са с дълг. На втората – примерно 15%. С времето цените ще се качат, заради трайното търсене, кредитите ще стават все по-големи като стойност, самоучастието по-малко като дял от стойността на имота, а броя на длъжниците ще нарастне. Ако сумираме дълга на всички тези хора, с времето той ще расте прогресивно. През цялото това време, изтеглените пари са създавали общ позитивен ефект на икономиката, което увеличава доходите и класира нови хора до там, че да добият куража и те да се включат в играта.

В един момент се достига ситуацията, в която вече няма стари потенциални клиенти – броят нови клиенти спада до естествените – от миграция и млади семейства. Това обаче намалява новите изтеглени кредити като абсолютна сума, намаляват строежите, намаляват цените на имотите, защото спада търсенето. За съжаление на жителите на държавата, стигнала в тази ситуация, следва забавяне на икономиката с изчезването на горния ефект от свръх оборот.

Забавянето на икономиката обаче води до повече безработни, по-ниски заплати, по-малки печалби, а тук-таме и някоя загуба. Това втори път намалява броя потенциални клиенти и води до кумулативно спадане на цените на имотите.

Хората с по-ниски доходи, инвестирали с очакването, че цените на имотите им ще нарастнат и с това нарастване ще си избият кредита, изведнъж се оказват собственици на жилище със стойност под тази на дълга. Повявяват се необслужвани кредити и става – каквото е станало в момента.

В развития свят, от достигането на точката-на насищане на кредитния пазар насам вероятно са минали години. Доволни от печалбите си, банките са разширявали клиентелата си много отвъд онези хора, които по-рано биха нарекли клиенти и така са отложили проблема. При появата на първите лоши плащания пък са създали хеджиращ инструмент – вторична ипотека, в която групират примерно 10 000 клиента в дългов инструмент и го препродават на всеки, който иска да си купи от него. Така са пренесли риска вън от себе си.

Така вече имаме икономика, в която се отпускат по-малко кредити, редовните платци страдат от по-високи лихви и влошена ликвидност (по-малък достап до пари в брой), а също така имаме куп недоволни с обезценяващи се имоти или останали без дом, но с кредит.

Какво следва?

Първо – панически намеси от централни банки, наливане на кеш пари, за да подобрят ликвидността и да намалят пострадалите. След това известно време – по-рестриктивно отпускане на кредити. И така, ако последните 20 години задлъжнялостта е достигнала примерно до 130% от БВП, следващите неясно колко години тя ще спада, до ново балансиране на пазара. В интерес на пострадалата държава ще е да задържи задлъжнялостта максимално висока, за да може периода на кумулативно по-бавна икономика да е най-къс.

Жан

Пред очите ни мина една тежка кредитна криза. Вярно, че беше организирана всенародна измама, но българската държава излекува кредитите с печатане на пари. Ако раздуеш паричната маса 2 пъти, съответно цени на обикновени стоки, заплати и т.н., кредитната задлъжнялост механично ще падне на половина. Прецакани от това отново са спестяващите. Въобще, те винаги са прецакани, а икономиката е готова за нови подвизи. САЩ надали ще допуснат глупостта на българските социалисти да си обезценят парите на половина, за да се справят с кредитния проблем. Не ми стигат знанията, за да го предполагам, нито знам какви да са очакваните мащаби.

Ще пострадаме ли?

Задлъжнялостта като % от БВП е различна в различните държави, така че част от тях са по-изложени на проблема от други. Примерно в България тя е към 20% (коригирайте ме, ако бъркам), като тук пазарът вероятно ще се насити далеч преди 160-те % на UK, но все пак едва ли скоро. Потенциалните клиенти за нов имот са по-малко (хората тук са бедни, но всеки държи по панелка). От друга страна, рисковите инвеститори все в нещо трябва да инвестират – явно това няма да са имоти в САЩ или UK.

Така че, за България не очаквам нито да свършат парите за кредити скоро, нито инвеститорите в имоти. Да не говорим, че освен за апартаменти, може да се инвестира в селски къщи, земя, нови коли – цял куп пазари, които тепърва ще се развиват.

Това, от което истински се притеснявам е, че с безумното гъсто и некачествено строителство, страната ни може да изпадне в съвсем друг тип криза – липса на природа, от там – липса на туристи, заради лошото качество на услугата. И ако американците могат да допуснат обезценка на долара, докато пазарът им се балансира, тук дърветата ще покарат значително по-бавно.

Публикувано в: Гърнето с боба 13 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

13 коментара на “За живота на кредит”

  1. ss7 on September 27th, 2007 00:13

    сащ вече си обезцениха парите 🙂 . ot 2001 до сега – почти 2 пъти 🙂 . Добре си казал кой страда от това – кредиторите.

  2. dzver on September 27th, 2007 01:51

    страдат спестителите, защото те дават на кредиторите парите за раздаване срещу, да речем, -20% лихва на година за България 🙂

  3. Комитата on September 27th, 2007 01:53

    Ами то не може до безкрай да го караме като коне с капаци и да смятаме че тия след нас ще се прецакат а ние не. Все пак смятам че вътрешните фактори влияят при нас сравнително малко. Като отворена икономика ще поемем приливната вълна от Европа, а тука най-много някое зайче да формираме.
    Имам приятел който взе заем, който ще изплаща до 65 годишна възраст. За 80 квадрата в Стрелбище. Нещата загрубяват.

  4. Таня on September 27th, 2007 10:01

    Хубаво би било хората да мислят малко повече – точно както ти правиш. Или поне да четат такива статии – не за да вземат акъл от тях, а за да се опитат да помислят със собствената си глава.
    Вече си мисля, че проблемите ни идват от това, че хората се научиха някой да им казва какво да мислят и не използват главата си. И когато този някой спре да им казва или започне да казва не дотам добри неща – игрите загрубяват наистина…

  5. Спас Колев on September 27th, 2007 11:03

    За money.bg: Твърде големи обобщения, но нали трябва да си пълнят страниците с нещо…

    Ако търсиш по-конкретен коментар на ипотечната криза, може да погледнеш Бекер.

  6. nname on September 27th, 2007 11:23

    “проблемите ни идват от това, че хората се научиха някой да им казва какво да мислят и не използват главата си”

    ами какво друго, за 60+ години комунистически строй

  7. dzver on September 27th, 2007 11:36

    Да, в момента живеем в някакъв модерен социализъм, за съжаление. Настоящият строй е проекто-демокрация.

  8. Георги on September 27th, 2007 15:15

    Бума на кредитите е балон, който рано или късно ще се спука…

  9. dzver on September 27th, 2007 16:05

    добре, гледката ще е интересна, как фъшти въздух и банки панически разпродават апартаменти 🙂

  10. ss7 on September 28th, 2007 03:59

    Кредита е мого полезно нещо. Аз от как се помня все на кредит карам. Без финансиране нищо не става 🙂

    Лошото в БГ е , че 80% от кредита е потребителски, т.е. за консумация , или за жилище. То затова и инфлацията фръкна.

    А сътресения ще има – дори в провинцията цената на жилищата ми се струва безбожно висока. Парадокса е голям – има много, ама много свободни жилища (кой в чужбина, кой в София, кой…. ), а цените – космически.

  11. dzver on September 28th, 2007 10:11

    Чети Лукяненко да видиш в Русия какво е – суперлуксозни блокове, дворове, портиери, огромни площи – и едва по 4-5 обитатели.

  12. Zoran on October 3rd, 2007 11:24

    Доста интересно. За обезценяването на щатската валута ще кажа, че според мен процеса май не е същия като при нас по времето на Жан. Щатите бълват долари както те намерят за добре. На скоро четох, че всички банки на държави държат определени запаси от долари, така че долара е станал нещо като световна валута. Щатите глобализират света и затова количеството долари е много повече от нужното за собствената им икономика. Еврото е изключение. Затова е по-силно от долара. Азиатците обаче също говорят за собствена обща валута. Ако това стане тогава ще се получи излишък от долари и би трябвало да се очаква срив. Затова изглежда добре че сме част от Европа, а не от останалия свят. Колкото до строителството на имоти, те едва ли се правят за нас.

  13. dzver on April 14th, 2008 16:12

    Колко ли войни могат да изгубят от САЩ и да продължат да са световен лидер, какъвто са станали благодарение на спечелването на WW2?

Оставете отговор