Учителско авто-шествие

September 19, 2007

Потресен съм. Току що видях шествието на учителите. Беше като събиране на клуб авто-морга. 20-тина бараки, мизерни, потрошени, стари. Най-хубавата учителска кола беше леко загнило 15 годишно клио. Отпред синдикален водач опяваше нещо с глас на служител в ритуална зала за бракосъчетания. Тъжна гледка.

Да, цялата образователна система трябва да се приватизира. Явно е, че държавата е лош стопанин, който умее единствено да харчи милиарди за мерцедеси, губещи финансови операции и скандални концесии. Интересно е, дали учители в областите, в които няма частни уроци, могат физически да оцелеят до тогава. Сигурно могат – жилави са българите, оцеляха при Жан, ще е грехота да изчезнат при Сергей.

Не разбирам, как може хората отново и отново да гласуват за комунистите? Не разбраха ли, че от комунисти и руска власт нищо добро няма да дойде…

{democracy:12}

Публикувано в: Гърнето с боба 14 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

14 коментара на “Учителско авто-шествие”

  1. Marfa on September 19th, 2007 15:47

    Не е добра идея приватизация на образованието. Веднага ще се обоснова: не се сещам за държава с изцяло частно образование, но да кажем, че има. При нас обаче ако образванието се приватизира, ще стане недостъпно за доста хора, не всички от които ще са само цигани. Мани това. Въпросът е, че образованието и здравеопазването би трябвало да бъдат приоритетните области за една държава, щото, както няма да се уморя да повтарям, една държава с лошо здравеопазване и лошо образование няма да получи нищо друго, освен болен и неграмотен народ.

    Какво трябва да се направи?

    1. Драстична образователна реформа. Ама много драстична. Тоест:

    -Унифицирана учебна програма и прекратяване на порочната практика на хрантутене на авторски колективи, бълващи учебници по един и същи предмет, за да има един учебник по биология за осми клас, вместо, примерно осем учебника по биология. В краен случай нека са два учебника: един за специализирани училища и един за общообразователни. Спирането на хрантутенето на неизброимите авторски колективи ще спести немалко пари, но това е само един от положителните странични ефекти.

    – рязка граница между начален, основен, гимназиален курс и висше образование. С други думи, в момента децата учат безбожни простотии. Опитвам се да си представя на колко ракии трябва да е бил човек, за да роди гениалната идея третокласниците да изучават геология и да се запознават с интрузивните скали, както и ми е неясно какво практическо приложение ще изнамери четвъртокласник на знанието, че жичката на електрическата крушка била от волфрам. Кое е следващото? Интеграли в пети клас?

    – Увеличение на часовете по музика, рисуване и физическо за сметка на незнайните часове по математика. Ще се обоснова: това са разтоварващи предмети, които имат за цел не да набият в главите на децата нов материал за зубрене, а да спомогнат да си отпочинат между класното по химия и предстоящото изпитване по биология. В тази връзка някой може ли да ми обясни кому са нужни нормативите по тласкане гюлле, освен ако не си в спортно училище, както и защо трябва да знаеш какво е сложна триделна форма, освен ако не си в музикално училище?

    – Учебници, съобразени със съвременните условия. Примерно уроците по история да не представляват разказ на тема “Петко войвода”, който ученикът псле да го избълва, а да стимулира мисленето.

    – Въвеждане на информационните технологии в обучението. Една атрактивна компютърна игра много повече ще задържи вниманието на децата, отколкото даскалката, говореща им кои музикални инструменти са подходящи за симфоничен оркестър. Примерно там да си играят да ги наредят или нещо такова. Но това е само в сферата на мечтите, знам.

    2. Изобщо мениджмънт, не по-добър. То тоя не е никакъв. Какви са тия глупости, че всяко училище, въвело униформи, щяло да получело пари? Как ще повлияе униформата на учебния процес? Инвестиции в нови учебници, в нови авторски колективи за написването им, в учебни материали, в обновяване на сградите, менаджиране на персонала – разкарване на некадърни директори и преподаватели тутакси и привличането на кадърни хора къде с помощта на атрактивно заплащане, къде с други стимули. Проверка на дейността на иснпекторатите, както и на хората, работещи в тях. Много спешно.

    3. Въвеждане на правила в училище. В момента стана така, че учениците имат само права. Задължения – никакви. Преподавателят немжое да направи абсолютно нищо на гамен, смущаващ учебния процес. Няма право да го изгони, да го прати при директора, а ако се обади на родителите най-много да отнесе някоя. Намаляване на броя на неизвинените отсъствия. Извинявам се, но това 50-60 неизвинени отсъствия да се счита за нещо нормално граничи с абсурда. Това означава две седмици плътно той да не си е показвал носа в училище. Е що за идиотщина?!

    И така нататък. Имам си цялостна концепция и не мога да си позволя да оспамя цялата страница, щото никак не е кратко. С кършене на ръце и стенания “ама трябва да има реформа” Вълчев няма да постигне нищо, освен още по-голямо забатачване.

    С други думи, по-голямо държавно финансиране без добър мениджмънт означава директно да пълниш бъчва без дъно. Няма сми.

  2. dzver on September 19th, 2007 16:36

    Марфа, никой не ти говори за 100% приватизация – нека приватизират всяко второ училище, да дадат шанс на учителите да станат частници. Или да започнат с университетите – нека приватизират 4 от всеки 5 университета. Или даже 100%, но да направят регламент за учене със стипендия.

    Мисля че далеч по-богатите университети са много по-голямо блато и много по-пагубно от средните и основните училища…

  3. Филип on September 19th, 2007 17:43

    Добра идея: да се учи повече рисуване вместо толкова много математика. И без това математиката не е за всеки, защо насила да учим малките да МИСЛЯТ?

  4. Anonymous on September 19th, 2007 17:43

    Реформа и естествено, циникът Даниел Вълчев да бъде веднага отстранен от поста на министър.

  5. Ивката on September 19th, 2007 18:05

    Имам поглед върху счеоводствата на училищата. И върху счетоводителите за съжаление! И върху заплатите им! На практика се получава нещо, като: Абе нали не плащам аз – що да не си позволя да платя за еди какво си. И по този начин се планира бюджета на всяко едно общинско поделение. В последствие може да се окаже, че дават грешни пари само за да стоят без работа, а някой друг да им я свърши! Заради това си пуснах вотчето, че с по-добър мениджмънт нещата биха се пооправили. Съгласна съм и с Марфа, че цялата система има нужда от драстична промяна! Ама то вече думичките “Образователна реформа” са мръсни и в ушите на всички предизвикват гадене с изливи на стомашното съдържимо! 😉

  6. Marfa on September 19th, 2007 22:54

    Филипе, оценявам сарказма ти, само дето не е никак смешен. Нищо против математиката. Нищо против мисленето. Против съм обаче знаеш ли кое? Против съм, че това, което на времето се учеше в девети клас, днес се учи в седми. Против съм подробното описание на ядрена бомба в учебника по физика за шести. Против съм и еднообразните задачи “две тръби в басейн текли…” и “два влака пътували…”. С тези глупости учим децата да мислят?! О, дааааааа… Мислят, че и отгоре.

    Ако си беше дал труда да прочетеш това, което съм написала, щеше да видиш, че не искам да се забрани математиката, но искам да се изхвърли излишното от нея. И не само от нея. Щото нищо от тва не учи децата да мислят, учи ги само да зазубрят. Като схванеш идеята за едната задача с течащите тръби, си схванал идеята на всички и с мисленето е дотук. А рисуването, драги, има за функция разтоварване и почивка на детския мозък. Както между впрочем физическото и музиката. така че детето след като излезе от кабинета по музика, да влезе отпочинало в час по химия, вместо да излезе депресирано от факта, че трябва да знае за следващия час що е то сложна сонатна форма, а пък ще го изпитват и по математика. Щото утре някой ще му светне гениалната идея, че за да се събере всичко, което са измислили да се учи, трябва да се прави и четиринайсти клас. Но това, разбира се, е мноооого добра идея. Нали ще се научат да мислят?

  7. dzver on September 19th, 2007 23:04

    Нищо зубрашко няма в математиката… и в сметките за тръбите.

  8. Marfa on September 19th, 2007 23:04

    А да не говоря, че между другото съчетанието “математическо” и “мислене” вървят заедно само в един единствен случай. Но това е друга тема. Човек се учи да мисли и като наблюдава и анализира житейски ситуации. Въпрос е на индивидуалност, никой не е еднакво добър във всичко. С нашето сегашно образование слагаме по подразбиране всички под един знаменател. Ама че някой бил по-добър по литература, а се спича, като прочете задачата “три комбайна жънали…”, че друг не е такъв любител на литературата, а пък може да умножава трицифрени числа на ум, че трети рисува, пък го втриса като трябва да изравнява химични уравнения – т’ва няма значение. Ще ги учим всички еднакво, пък каквото излезе. Голям праз, че по тоя начин правиш от един блестящ бъдещ писател посредствен литературен критик и изначално провален математик, това е само някакъв там страничен ефект. Щото то литературният анализ не те учи да мислиш, нито анализът на конкретна историческа ситуация също те учи да мислиш, слушането на “Фантастична симфония” не обогатява общата ти култура…

    Филип всъщност е прав, ако си позволя да вляза в тона му. Айде да изхвърлим всички излишни глупости като физическото, музиката и рисуването и да оставим малките гамени на физика, химия, математика и литература. Това докато не внедрят и квантовата физика в осми клас, нали. Щото, да мислят там, малките гадове. Глупости.

  9. Marfa on September 19th, 2007 23:14

    Мда, Дзвер, извинявай, че ти оспамвам блога, нямах такова намерение. В математиката, както и във всеки предмет, така, както се преподава в българското училище, има голяма доза зубрене. Включително и в тръбите, влаците, комбайните и каквито там още глупости има. Това са задачи, верно логически, построени обаче точно на един определен принцип. Като им схване човек основата, оттам нататък квито и тръби и влаци да му даваш, той си има схемата и действа без да разсъждава. А това е дефект. Още по-голям дефект е постоянното усложняване на учебната програма в резултат на надцакването на различните авторски колективи – кой по-голям ще го извади. Отново не се извинявам. Аз не казвам да оставим дечурлигата само на една научена азбука и таблицата за умножение по пет, но някаква граница в обема знания, който искаме да усвоят, трябва да има. Концепция как да стане усвояване – също. Междинни разтоварващи предмети също трябва да има. Между другото, по рисуване вместо да се занимават да мацат по зададена тема задължително, може да им се прави разходка из Лувъра (със съответните технически средства), примерно нравите на хората от времето на Да Винчи… Или по музика да не ги карат да зубрят наизуст биографията на Вивалди, но да привлекат интереса им към най-различни проблеми, а вместо да ги карат да тактуват като замаяни, да направят така, че операта да ги заинтригува. Или по физическо да не покриват нормативи за Бог да прости, а да разтоварват и играят. Ама не, нали трябва да имаме всестранно развити личности, та ето ти на 🙁 Айде млъквам и спирам да флудя, сори!

  10. Антония on September 19th, 2007 23:39

    A, бе, всичко хубаво, ама… най-омразните ми предмети в училище бяха именно физическото и музиката! Никога не съм си падала по отборните спортове, а именно с това ни занимаваха през всичките години. Самостоятелно ходех на плуване и кънки, играла съм тенис и въобще не съм водила заседнал живот, но хандбалът например ми беше УЖАСНО отвратителен. Да не споменавам колко унизително за човек, който не може да пее, е да го караш да се излага пред целия клас. В гимназията имах една преподавателка, която ни задължаваше да ходим на концерти, опери, даже оперети. Ако не й купуваш билетите — пише 3 или 4 за годината. А за съучениците ми (и за мен самата) това си беше страшно, по наше време се кандидатстваше с диплома задължително, подобна оценка можеше да ти попречи да влезеш в университет. Познай дали заобичах операта. А класическа музика слушах и преди тя да започне да ме изнудва.

    За сметка на това математиката и литературата ми бяха любими — и двете учебни дисциплини стимулираха по различен начин мисленето ми. Бях добра.

    И написах всичкото това, за да кажа, че всичко си е индивидуално и с едно просто разместване на часовете няма да се стигне до кой знае какво подобрение на системата. Бих дала по-голяма свобода на учениците и родителите им да определят какви предмети да изучават. Както и възможност да си избират преподаватели. Ако има двама физици, единият е куку, а другият успява да привлече вниманието на децата — негодният ще остане без работа скоро. Нали?

    Бтв твърдо съм против приватизацията на училищата. Университетите може, но те са по избор така или иначе.

  11. dzver on September 20th, 2007 00:57

    Антония, ако не приватизират училищата, даскалите ще изгинат или просто ще си сменят професиите. Децата ще се учат при все по-тъпи и изпаднали хора, ще се научават да пишат фонети4но, а от един момент натам в страната ще се появят първите среднисти, които не могат да четат и пишат.

    Парадоксално е за мен, че хората считат, че проблемът е в мениджмънта на училищата. Всеки мениджърски проблем е проблем на собственика – в случая на държавата. Дори министъра на образованието да не е тъпанар и да го залеят с пари, НИЩО няма да се промени, докато не се смени собствеността.

    Математиката е важна и полезна, но все пак зависи от детето. Ако се усетиш тъпанарче в математиката, но гений в музиката – има музикални училища. Това е идеята на гимназиите…

  12. Marfa on September 21st, 2007 12:45

    Ама аз не казвам да мъчим децата зорлем да пеят, точно обратното викам: че предметите като музика, рисуване и физическо по презумция би трябвало да служат за разтоварване, не да карат децата да покриват нормативи по тласкане гюлле, да рисуват задължително намсико, да зубрят за сложна триделна форма или да пеят пред всички, особено ако не щат. Това обаче може да стане само след коренна промяна, което обаче всъщност няма да стане, щото е по-лесно да хрантутиш авторски колективи и да обясняваш как трябвало да има реформа, ама що няма – Бог знае.

  13. Assenoff on September 22nd, 2007 01:17

    Щях да пиша нещо пространно, но като видях как е разчепкан проблема по-горе …
    Накратко – мениджмънт.
    Но нещата трябва да вървят паралелно.
    В момента няма достатъчен потенциал от качествени учители. А системата е така тунингована, че ограничава и подтиска добрите.
    И трябва да има и частни, и държавни.
    А някой от приходящите или настоящи гости в блога на дзвер знае ли с по-големи подробности как стоят нещата в образователните системи на по-уредени държави? И ако може да сподели, да не измисляме тепърва топлата вода?

  14. dzver on September 22nd, 2007 03:00

    за добро или лошо, хората рядко се връщат в 1 тема, за да споделят такъв опит.

Оставете отговор