Какво правите, ако на улицата ви спре непознат?

August 23, 2007

Редовно ми се случва да ме спират разни хора и да искат нещо, обикновено стотинки. Далеч повече от стотинки обаче и закъсалият шофьор, и заблуденият минувач, и просякът искат внимание. Току що някакъв ме спря и като го подминах с безразличие направи някакъв скок, жест на ядосаност, нещо от сорта на “Ухф” (с превод – копеле, стой бе, не ти искам 20 стотинки).

За съжаление е трудно да разпознаеш този дето има основание да те спре на улицата от този, дето има остра нужда от 20 стотинки. Може да те спира стар, позабравен познат, който не ти помни името или не се обръща правилно. Може да е и някой шофьор, дето иска да го бутнеш. Демек, може да се изложиш и да изглеждаш тъпанар, като подминеш някого.

Аз съм си изработил навика, като ме спре, без да обясни защо още в първите няколко думи, да подминавам. Този днес ме спря с нещо от сорта на “Извинявайте, може ли за момент, бързате ли много?”. Приличаше на пиянде, но след като вече каза “Ухф” видях, че е шофьор на барака, спряна в синята зона. Та подминах го, но ми идеше да му наговоря куп уроци как не можеш да задаваш лични въпроси на случайни хора и да им губиш времето, и ако искаш помощ трябва да си любезен и конкретен. Вместо това ги написах, докато си хрупам дюнера (2.60, +20 стотинки от днес).

Публикувано в: Гърнето с боба 16 коментара RSS 2.0

Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:

Коментари

16 коментара на “Какво правите, ако на улицата ви спре непознат?”

  1. Д.Василев on August 23rd, 2007 15:31

    Хората, които ми искат пари или се мъчат да ми пробутат нещо в ръката ги игнорирам на общо основание. По някой път ми става жал за някоя и друга баба, но все не се решавам да я питам какво иска да и купя от близкия хранителен магазин.

    Иначе веднъж за малко да се изложа яко. Една позната, която не я виждам често, успя да ми пресрещне пътя, казвайки “Здравейте мили хора”, и добре, че в стресовата ситуация разпознаването на образи приключи по-бързо от взимането на решението за игнориране 🙂

  2. Longanlon on August 23rd, 2007 15:49

    Понеже докато вървя по улицата не блея в облаците, а гледам напред, обикновено успявам да различа по погледа, външния вид и поведението безработните малоумници, които спират хората да им искат или продават нещо – все пак спират и други хора преди мене.

    Ако продават – казвам им “Не, благодаря!” като се старая да се усмихна, а ако искат пари просто не им обръщам внимание. Веднъж един дето искаше пари около гарата нещо ми се развика че не съм го бил погледнал даже, та щях да го бия 🙂

  3. БезНик on August 23rd, 2007 20:46

    Зависи кой ме е спрял, случва ми се често да обясня на някой къде се намира улица или магазин, няма да ми натежи да обясня ако знам къде се намира, аз също съм спирала.Явно ги разпознавам дори тези които искат цигара…Мразя да седя в заведение и да ми досаждат на масата.;) За тези със стотинките – отдавна ги подминавам и не давам! Тези с картичките и химикалките пък стават нагли, ако искам да си купя ще го направя в някоя бензиностанция, там наистина би могло да е точно за тази цел.Знам че шофьорите на пътя не спират, макар че наистина не се знае кой какъв е, но всеки може да изпадне в беда…

  4. златката on August 23rd, 2007 20:47

    Винаги спирам когато ме заговори непознат човек на улицата…Може да му е лошо,може да е гладен…..а може и да проси естественно или да е някой простак…

  5. Albinos on August 23rd, 2007 21:04

    Онзи ден на спирката на рейсовете на централна гара се опитваше да ме спре един ром нещо с думите: чакай, чакай нещо да ти кажа – аз го изгледах кръвнишки и го подминах. Издразни ме, обикновено от такива хора трудно се откачаш, ако спреш и ти заприказват.

  6. Атанас Янев on August 23rd, 2007 23:41

    Dzver, тъпо е да подминаваш всички…
    Някои хора наистина имат нужда от напътствие или помощ, мама му стара, на някой може лошо да му е станало и да не е в най-учтивата си форма за търсене на помощ…

    Никога няма да забравя една случка преди година – карам, един зад мен светка и ми свири, но съвсем чубанската, веднага отбих в страни и изкочих от колата да видя какво има – човека едвам събра сили да ми обясни, че не знае къде е летището, а има страшно важен полет и трябва да е там след 5 минути… Беше на точно 3 завоя от летището (случката става на кръговото като излезеш от магистралата посока Добрич или летището във Варна) – не мога да ти опиша благодарния начина, по който ме изгледа човека веднага след като спрях, още повече след като му обясних, че е на 1 минутка оттам…
    Хора сме, трябва да си помагаме 🙂

    А ти, като планинар (или поне съм с такова впечатление за теб) още повече трябва да знаеш какво значи да помагаш на другите… 🙂

  7. dzver on August 24th, 2007 00:03

    О, помагам им, освен когато реша, че ще ми искат пари. Сбъркал си човека, на който си прочете лекцията. Преди 10-15 дена бутах един да запали – човекът обаче каза нещо супер директно. А не “много ли бързате”. Бързам или не си е моя работа, не го вълнува.

    Знаеш ли, сещам се за поне 20 пъти, в които съм бутал автомобили, а единственият път, когато аз не можах да запаля, за 20 минути никой не щя да ми даде ток.

  8. Георги on August 24th, 2007 00:19

    В пък тези дето продават картичките как ме дразнят… Те взимат по-голям процент от 2-та лева дето уж отиват за болното дете и затова толкова напират.

    Около Попа съм виждал прилично облечени хора, дето те спират и искат 20 стотинки. Не ми е ясно каква им е играта, но определено не приличат на просяци.

  9. БезНик on August 24th, 2007 09:34

    @Георги, не бих могла да знам за кои картички си написал, но бих поспорила с основание, че картичките от OMV печалвата им е 0:00 при това касиера който е продал най-много картички отива на екскурзия до Виена, разходите са поети от OMV!
    Напоследък съм забелязала повече просещи и бъркащи в кофите българи 8-X. Пък знам, че ако видя ромка в най-големия студ в ръцете да държи бебе, бих купила мляко, но не да й дам пари!

  10. dzver on August 24th, 2007 10:00

    Мен рядко са ми досаждали цигани, в поне 90% от случаите става въпрос за бял мъж.

  11. LeeAnn on August 24th, 2007 10:27

    Понеже, ако изобщо ми се случи да вървя по улиците ;), то задължително блея в облаците, май е доста трудно да ме спреш.
    Вчера например бях със слушалки, пеех си и си танцувах наум и си блеех нагоре, като с периферното си зрение установих, че една кола ме следва от известно време. Хората се бяха загубили из Младост…
    Упътих ги.

    Тези, които просят, като не им обърнеш внимание отиват при следващия минувач. Ако някой е настоятелен, това ми дава повод да му обърна внимание, но ако още на 3-тата дума не разбера какво иска си продължавам безцеремонно.
    Но наистина, мисля, че външния вид е съществен за взимането на това решение.

    Иначе – много пъти съм купувала храна на циганчета и възрастни хора, но не им давам пари, защото не знам за какво ще ги ползват. Особено циганетата.

    Не съм бутала чужди коли, но мен са ме бутали на два пъти. Но и тук е важно как реагираш ти. Единия път колата ми загасна на стръмното от Дружба към Младост, на лошо място – малко след кръстовището. Ако бях останала в колата като първа красавица всички щяха да ме подминават, да ми свиркат и с основание да ми теглят по една на ум или на глас. Аз обаче слезнах от колата и се опитах да я бутна нагоре, което си е загубена кауза, от където и да го погледнеш. Но това даде знак на другите шофьори, че имам проблем, който те могат да решат. Появиха се от веднъж повече от 7 мъже и само за 30 сек. ме бяха паркирали чинно на тротоара. Бях им искрено благодарна 🙂

  12. dzver on August 24th, 2007 11:07

    Е, радвай се че не е спряла повече след кръстовището, там колата сама щеше да се бута надолу 🙂

  13. m1l3n on August 24th, 2007 13:56

    Винаги, или поне в 80% от случаите им спирам и им давам пари. както и за бутането и посоките. А е верно това, че като те спират и не са директни е объркващо. Веднъж на един му дадох 1 лев, а после стана ясно, че не му трябвяат пари, а иска да се обади по телфона, на някой с когото имал среща пък закъснявал.

  14. LeeAnn on August 24th, 2007 15:55

    Е да, ама аз пък това не го разбирам – това с телефоните…
    Ама хора всякакви…

  15. Атанас Янев on August 24th, 2007 17:59

    Dzver,
    Аз съм си изработил навика, като ме спре, без да обясни защо още в първите няколко думи, да подминавам.
    за това написах това за болен човек (има много болести, които са със симптоми 1:1 като предрусал)…
    Не съм искал да ти чета лекция или каквото и да е – всеки сам си преценя.

    Познавам хора, които да видят умиращ няма да отреагират по никакъв начин и ще подминат.
    И ще спят спокойно 🙂

  16. Илия Горанов on August 27th, 2007 12:05

    Да ти кажа преди 4 – 5 години хората определено бяха по-уплашени и по-озлобени. Беше време, когато нямаше кого да попиташ за пътя. Спомням си, на един 8ми декември (ама е било преди поне 5 години) в Сандански спряхме един човек към 20 часа на улицата да го попитаме къде се намира пощата. Той откъсна клон от еднодърво, взе да го размахва и да крещи “оставете ме, нямам никакви пари” и избяга. Аз се ужасих повече и от него 🙂

    А сега, събота и неделя дето минаха, отъпквах разни места из страната и понеже по традиция у нас пътните знаци не са особено на почит, дори и карта да имаш трудно ще се ориентираш. За два дни ми се наложи да спра поне 20 души и ми направи впечатление, че повечето бяха доста мили и обясняваха добре.

    Иначе наистина хората спират за какво ли не. Аз като ученик имах астма и пиех едни лекарства – съдоразширяващи, от които ми падаше кръвното. Случи ми се да припадна от ниско кръвно в тролея… слава богу имаше хора, които са ме свалили от тролея и са ме сложили да седна на пейка до спирката. Може и те да са решили, че съм друсан – божа работа…

    И последна истинска случка – миналата година докато бях в Италия, спрял съм на един крайпътен мотел някъде в словенско, хапваме на едни масички с пейки до колата… Цъфна някакъв румънец и ме пита на чист английски – прощавайте, дали имате кабели, да ми дадете тоци, че ми падна акумулатора? Честно казано, щях да му дам тоци, и на мен ми се е случвало да ми падне акумулатора, особено със старата кола, че нямаше зумер за забравени фарове, но нямах кабели в мен. А като цяло се почувствах малко обиден, че дойде да пита точно мен, защото: 1) не бях с автомобил, който да дава вид, че често има повреди, за да си нося кабели, 2) на паркинга имаше поне 30 – 40 коли, а той дойде точно при мен. Ако ми кажете, че това не е предубеденост – щом е от България, сигурно има кабели…

Оставете отговор